Роми в един Спа център, съвременна история в България

Свети Валентин 2026 година. Решихме с половинката ми да се поглезим – СПА център, масаж, релакс, време само за нас. Вместо това попаднахме на сцена, която ме остави с дълбоко чувство за странна социална реалност в България.

В басейна беше група млади роми – около 20 души, 10–15 двойки. На възраст между 20 и 25 години, с ярки мигли, устни леко напомпани, златни ланци по врата, едрички мъже с „типаж“ като синовете на известни фолк певци. Облечени с лъскави дрехи, готови да впечатлят. Шампанско се разливаше по шезлонгите, в спа-то гърмеше гръцка музика и почти непрекъснато ромска фолк музика.

Управителят раздели басейна с въжета: по-големият коридор – за тях, по-малкият – за българи и руснаци. Аз се осмелих да вляза в техния коридор. Усетих погледите на няколко млади ромки – залепени мигли, хладни усмивки, тихо обсъждане на ромски език. „Защо си позволявам да съм там?“ – сякаш ме питаха те.

Тази сцена не беше изолирана. Подобни моменти съм наблюдавала години наред – в Слънчев бряг на шезлонгите, в София в частни клиники, в молове. Това е социален феномен: обратната на дискриминацията ситуация, в която определена група млади роми започва да се чувства над останалите, получава привилегии и упражнява самочувствие, понякога с леко арогантно отношение към българите.

Причината? Много от тези млади хора са наследници на фамилии, които източваха социалните системи в Германия и Англия – водеха цели села, използваха просеците, сводничеството, телефонни измами, а някои роднини разчитаха на бизнеси, които генерират бързи пари. Други са възпитани в култа на фолк културата – музика, коли, блясък, пари и известност като символ на успеха.

Политическите партии също са фактор – част от тези общности са били електорат, получаващи покровителство и социални помощи, което засили чувство на превъзходство. Резултатът? Общество, в което младите роми се чувстват уверени, понякога дори над българите в собствената си държава.

Искам да подчертая – това не е атака срещу ромския етнос като цяло. Много роми са трудолюбиви, интелигентни, скромни и почтени. Но този социален феномен се наблюдава при конкретна група млади хора, които са живели или живеят в чужбина и се връщат с модели на поведение, които обществото поощрява, без да се замисля за последствията за българите.

В София, в частната клиника, където чакахме за операция на майка ми, същата картина: ромски пациенти влизаха първи, с предимство, защото могат да платят допълнително. В Слънчев бряг шезлонгите на първа линия са за тях, българите са натикани в по-малкия коридор. Шампанско, музика, светлини, блясък – усещането е, че са „ВИП“.

Свети Валентин тази година ми показа всичко това. Празникът на влюбените се превърна в наблюдателна точка за обратната дискриминация – феномен, който расте и се утвърждава. Българите в собствената си държава започват да усещат изтласкване, докато младите роми се радват на социални привилегии, наследени практики и културни модели на фолк и шоу-бизнес.

Целта на тази статия не е да насажда омраза. Целта е да покаже социален феномен, който засяга всички ни – за равни права, за прозрачни социални модели и за разбирателство между хората в България. Шампанското, музиката, коридорите, миглите и блясъкът са само визуална метафора на една по-дълбока реалност.

Автор: Цветелина Ватовска