СДЕЛКА ИЛИ ГОЛЯМА ВОЙНА? ИРАН ЗАЛОЖИ ОРМУЗ, ТРЪМП Е ПОД НАТИСК, А СЪЮЗИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК СЕ ПРЕНАРЕЖДАТ

 

Близкият изток вече не е просто мястото на поредния военен конфликт. Там дипломатите подготвят споразумение, военните се готвят за нови удари, а Вашингтон и Техеран се опитват да разберат кой ще отстъпи пръв…

 

На 2 ноември „Ройтерс“ съобщи, че иранските преговарящи са напуснали разговорите с катарските посредници, без да бъде постигнат пробив. Но пък проекта на предложенията за споразумение вече се разпространява между участващите страни.

 

И така … въпросът не е само дали САЩ и Иран ще постигнат споразумение, а кой ще определя правилата в региона, кой ще контролира ключовите морски маршрути и дали Израел ще остане безспорният военен фактор в Близкия изток.

 

На фона на конфронтацията с Иран се появи и друга важна тенденция … сближаването между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан около Меканското споразумение за съвместна отбрана.

Или … това си е сериозен сигнал, че държави с различни интереси започват да търсят по-тясна военна координация и взаимни гаранции за сигурност.

 

Турция разполага с отбранителна индустрия, дронове и военен опит, Саудитска Арабия има финансовите и енергийните ресурси, а Пакистан разполага с голяма армия и ядрено възпиране.

Та това съчетание не може да бъде пренебрегнато нито от Вашингтон, нито от Тел Авив, нито пък от Техеран.

 

Паралелно с това се развиват и добрите отношенията между Израел, Индия, Гърция, Кипър, Египет и някои арабски държави, като понякога тази конфигурация се описва и като „Шестоъгълен съюз“, но засега това все още не е официален военен блок с общ договор и командване.

 

Но … по-важното в случая е друго … регионът все повече и повече се разделя на мрежи от партньорства, военни интереси, енергийни маршрути и конкуриращи се центрове на влияние.

 

ЗАЩО ИРАН Е ТОЛКОВА ВАЖЕН?

 

Ами, защото Иран е една от малкото държави в региона, които могат да оказват продължителен натиск върху Израел и американските интереси. А и подкрепата му за въоръжените организации в Ливан, Ирак и Йемен също си е фактор за самият регион.

 

Но ако някой си мисли, че отслабването на Иран означава автоматично мир за Близкия  изток е в голяма заблуда. Защо ли?

Защото едно такова “отслабване” може да отвори пространство за ново регионално господство, да промени баланса между Турция, Израел и арабските държави и да предизвика … нови конфликти.

 

Именно затова и евентуалната смяна на режима в Техеран и разпадането на самата иранска държава са две съвсем различни неща, като вторият сценарий би имал последици далеч извън границите на Иран.

 

СЕДЕМТЕ УСЛОВИЯ НА ИРАН - УЛТИМАТУМ ИЛИ ОПИТ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ?

 

На този фон преговорите между САЩ и Иран в Доха придобиват съвсем друго значение.

 Техеран настоява за пакет от условия, които включват прекратяване на военните действия по всички фронтове, включително Ливан, прекратяване на американската блокада на иранските пристанища, отваряне на Ормузкия проток при договорени условия, облекчаване на санкциите, възстановяване на възможностите за продажба на ирански петрол и намаляване на американското военно присъствие в региона.

 

Или … Иран се опитва да превърне географското си положение в политически и икономически инструмент, тъй като през Ормуз минава огромна част от световната търговия с петрол и газ.

 

И ако Техеран успее да наложи условията си, той няма просто да получи облекчаване на санкциите, а ще демонстрира, че дори след военен натиск може да принуди Вашингтон да преговаря за правилата в един от най-важните морски коридори на планетата.

 

Но пък и САЩ също имат своите условия. Вашингтон не желае Иран да излезе от конфликта с по-силни позиции и да запази възможността да използва ядрената си програма като инструмент за натиск.

 

А КАКВО СТАВА С ЯДРЕНИЯ ВЪПРОС?

 

Иран отхвърля идеята запасите му от високообогатен уран да бъдат прехвърлени в друга държава. Техеран настоява първо да бъдат изпълнени неговите условия, а след това да се премине към следващите разговори.

 

Междувременно Тъкър Карлсън разпространи твърдение, че администрацията на Тръмп може да се намира … на дни от ядрен удар по обекта Pickaxe Mountain.

Та … самият факт, че подобен сценарий се разпространява в публичното пространство, показва колко опасна е атмосферата около този конфликт.

 

И Тръмп трябва да реши … дали да приеме споразумение, което ще позволи на Иран да запази значителна част от позициите си, или да продължи военния натиск с риск конфликтът да се разрасне.

 

На пръв поглед Турция би трябвало да приветства отслабването на Иран. Двете държави са съперници за влияние в Сирия, Ирак, Кавказ и други части на региона.

Но затова пък … геополитиката рядко е толкова проста.

 

Анкара може да иска по-слаб Иран, без да желае неговия разпад, защото една разпаднала се държава с огромна територия, население и военен потенциал може да създаде повече проблеми, отколкото да реши.

 

А ако пък … след кризата в Техеран се появи правителство, силно зависимо от Вашингтон и сближено с Израел, Турция ще трябва да се съобразява с ново разпределение на силите на изток.

 

На запад Анкара има дългогодишни спорове с Гърция, включително за Егейско море и Източното Средиземноморие, а на юг се стреми да защитава собствените си интереси в Сирия и Ирак.

Затова и запазването на Иран като самостоятелен регионален играч може да има стратегическа стойност за Турция … дори когато двете държави са в конфликт по конкретни въпроси.

 

Казано с други думи … Това не е парадокс, това си е геополитика: можеш да бъдеш съперник на една държава и въпреки това да не желаеш нейното унищожаване.

 

В случая … Индия играе собствена игра.

Ню Делхи развива стратегически отношения с Израел, но същевременно има и интереси в Иран. Пристанището Чабахар и транспортните връзки през иранската територия са част от стремежа на Индия да разширява достъпа си до Централна Азия, а също и до други пазари.

Та … Индия следва политика на стратегическа автономия, или това означава, че не желае да се подчинява изцяло на който и да е външен център на сила.

 

Тя може да си сътрудничи със САЩ и Израел по въпросите на сигурността, а едновременно с това си поддържа отношения с Иран, когато икономическите и стратегическите ѝ интереси го изискват.

Или … ако Иран се срине, Индия също ще трябва да преизчисли своите транспортни, търговски и регионални стратегии.

 

Обаче … истинският залог в случая са морските маршрути.

Ормузкият проток и проливът Баб ел-Мандеб са две от най-чувствителните точки на световната търговия.

През Ормузкия проток преминават огромни количества петрол и други енергийни ресурси. Баб ел-Мандеб свързва Червено море с Аденския залив и е ключов за корабоплаването към Суецкия канал.

 

И затова на 26 октомври египетският парламент разреши на президента ас-Сиси да предприеме необходимите мерки за подкрепа на отбраната на Саудитска Арабия, ако Рияд поиска помощ.

Решението дойде на фона на засилените атаки на хутите срещу саудитски цели и опасенията за сигурността на корабоплаването в Червено море.

 

Та това е още един  важен сигнал, че арабските държави не искат да оставят собствената си сигурност изцяло зависима от външни сили.

 

За Египет сигурността на Червено море и пролива Баб ел-Мандеб е пряко свързана с морските маршрути към Суецкия канал - един от най-важните източници на стратегическо и икономическо влияние за страната.

 

Но пък решението за подкрепа на Саудитска Арабия не доказва по никакъв начин, че Египет се е присъединил към израелски план срещу Иран. То си е обяснимо със собствените египетски интереси.

 

Иран може да упражнява натиск в района на Ормузкия проток, а хутите са показали, че могат да създават сериозни рискове за корабоплаването около Баб ел-Мандеб.

 

Та…  ако напрежението ескалира, последиците няма да се ограничат само в рамките на Близкия изток. Те могат да означават по-скъп транспорт, по-високи енергийни цени и дори нов натиск върху европейската икономика. Ето защо бъдещето на Иран има значение и за България, и за останалата част от Европа.

 

Какво ще стане, ако Иран наистина рухне?

 

Първият сценарий е … смяна на режима, при която иранската държава запазва своята цялост. Това би могло да промени външната политика на страната, отношенията ѝ със САЩ и Израел и подкрепата ѝ за въоръжени организации ( хути, Хизбула и Хамас - Оста на съпротивата). Но пък резултатът ще зависи и от това кой ще поеме властта и какви интереси ще защитава.

 

Вторият сценарий е…  разпад на държавността. Този сценарий е много по-опасен, защото би могъл да доведе до вътрешни въоръжени конфликти, борба за контрол над територии и ресурси, бежански потоци и най-вече намеса на външни сили.

 

При вторият случай … не само Израел ще се опитва да разшири влиянието си, а и Турция, арабските монархии и другите регионални играчи също ще се стремят да предотвратят появата на враждебен център на сила непосредствено до собствените им граници.

 

А Русия и Китай при така създадени обстоятелства … също ще трябва да защитават своите стратегически и икономически интереси.

Но … никой не може да гарантира, че подобно преподреждане в региона … ще бъде контролирано.

 

Та затова можем да кажем, че Близкият изток вече не се движи само по оста Израел- Иран. 

Турция, Саудитска Арабия, Пакистан, Египет, Индия и държавите от Персийския залив също пресмятат своите интереси и бъдещи ходове.

 

И така … Ормузкият проток се превръща в инструмент за политически натиск. Военните съюзи се пренареждат, като енергийните маршрути стават част от стратегията за сигурност. А ядрената програма на Иран остава един от най-опасните въпроси пред международната дипломация.

 

Затова и преговорите в Доха не са просто опит да се спре една война… те са битка за това кой ще излезе от нея с по-силни позиции и кой ще диктува правилата в Близкия изток през следващите години.

 

Казано с няколко думи … сделка, която оставя Иран достатъчно силен, ще бъде възприета като проблем от Израел, а нова война, която не успее да пречупи Техеран, може да направи Иран още по-опасен. Разпадането на държавата пък … би могло да запали целия регион, като никой не може да каже … кога и къде ще е краят.

 

Та това е истинската дилема пред Тръмп и не само…

————-

Росица Калинова