Ще ви разкажа две къси истории около футбола. За да разберете защо има една порода хора, за които да се предадеш не е възможен изход..
Първият случай се разви преди мач срещу Лудогорец.Чакам транспорт на една спирка и съм се окичил като коледна елха с тениска и шал на ЦСКА. С приятелите се чакаме чак на Армията и съм сам.
Засичам се с четирима сини, тръгнали на лов за шалове. Добре сложени момчета. Оттам нещата са ясни. Ще ми се да кажа, че съм ги разхвърлял като Рамбо, но ще излъжа. Истината е, че отнесох няколко туката и маввши герита, но останах прав. Шалът ми беше леко скъсан, но и до този момент си е в мен. Опазих го..
Не е върховна победа, нито геройство. Но по-добре да си ударен, отколкото обезчестен. Пак не бих си дал шала и отново не бих избягал. Дори за някого да изглежда глупаво.
Едва няколко месеца по-късно вече в компанията на няколко приятели от Обеля спряхме друга група наши да съблича момче и момиче левскари. Убедихме ги, че това не е армейско действие. Въпреки, че бяха подпийнали и единият от тях също беше попаднал на засада скоро..
Има такива неща като чест и достойнство. И трябва да си готов да платиш цената за опазването им. Доблестта трябва да съпътства също така играчите и треньорската скамейка..Болката, аркадите и загубените постове болят за кратко. Не струват колкото достойнство!
Тодор Беленски
Червената шапчица
1 month before
Беленски, и аз така като теб... Болката отминава, но срамът остава... Но не си давам шалчето...
Коментирай