Смях и ниско ниво

Смях и ниско ниво

Това е реакция, но и оценка. Смях към качеството на "анализите", които бълват при всеки повод българските аналитици и теоретици на международните отношения. Анализ не се прави на база поводи или моментни състояния. Това не е моделиране, а е пожелателно говорене, което обаче намира огромна аудитория. Аудитория, която иска да прочете, това което желае и да го приеме за реалност. А после грешката се превръща в оправдателна интерпретация, а не в признаване. Повтаряемостта на грешките показва нивото.

След обявяването на възможна среща между Тръмп и Путин в Будапеща се изпадна отново в състояние да се извеждат заключения, определящи характера, но дори и спецификите на световния ред. И пак сбъркаха. Лошото е, че освен масова аудитория на подобни екзалтирани опити реагират и държавни ръководства.

Вече трябва да се пише конспектирано, за да се разбира.

Нищо не се е променило като обща картина. Аз използвам израза "вдигане на залози". Този етап все още не е приключил. Когато приключи ще си проличи. Четете Волтщетер - "деликатното равновесие на страха". То все още не е достигнато.

В политиката на Тръмп няма стратегия. Но има зависимости, както от спонсорите, така и от другите кръгове, които оформят американската надпрезидентска външна политика.

Тръмп няма какво да предложи на руснаците, което да бъде обявено за двойна победа. Няма такъв вариант.

Четирите бивши области на Украйна са минимум, който не е изпълнен, а е вписан в руската Конституция. Това е база, която дори вече не е достатъчна. Руснаците биха допуснали грешка да спрат без да вземат черноморското крайбрежие на Украйна. Това е достигнат исторически шанс, който те осъзнават и може би няма да изпуснат.

Има още една особеност - свързаността на фронтовете. Европейския(Украински) и Иранския(Близкоизточния). Примирието в Газа няма да издържи във времето, а междувременно и двете страни се готвят за война. Двата фронта са свързани.

Признаване на загуба от хегемона означава срив на целия граден образ и сянка на превъзходство. Загубата на илюзията е всичко. Защото с подобно признание и загуба са свързани контрола на пътищата на парите и тяхната стойност.

Подобна загуба се признава само след достигане на ниво на напрежение, което има две алтернативи - признаване и договаряне или M.A.D. - взаимно осигуреното унищожение. Тази опция е теоретична и до нея няма да се стигне, но не е необходимо врага да знае това(по Клаузевиц). Никой не иска никого да унищожава, търси се промяна на условията, при които ще функционира света. Ще се разберат, въпросът е кога и след какви още залози, но и докъде: тук влизаме и ние като вектор.

Ролята на България ще става все по-важна, въпреки нашата вътрешна слабост. Ние трябва да бъдем мост - геополитически, цивилизационен и духовен. Това ни е освен географска даденост и изискване, но и историческа отговорност, а трябва да бъде и претенция. Но това изисква друго ниво - политическо и държавническо.

Играта е интересна. Моята позиция остава непроменена и неповлияна от моментните амплитуди - все още не е настъпил моментът за сядане на голямата маса, която да трасира пътя и оформи рамката на бъдещата архитектура на сигурност.

Вече изразявам позиции по международни теми по-рядко. Причината е, че има смисъл да се коментира публично тогава, когато има качествена промяна или наближаващ преломен момент. Ежедневното бълване или реактивното определяне на ситуационни ходове като посокоопределящи прави така, че хората олекват. Но битката за аудитория и първенство е твърде изкушаваща. Реалността е, че и представителите на другите държави спират да четат, когато видят, че нито има скрити изречения в големия текст, нито самия той има значима стойност.

Станислав Бачев