Сняг на 7 април. Жалко за цъфналите дръвчета.
Мисля, че 1957 година, през май, след Гергьовден, падна сняг на парцали и покри шумналите дървета в Монтана.
Бях тръгнал за училище. Викнаха ме да помагам. Тръскахме с прътове клоните, за да падне снега. Иначе те се чупеха...
Сега гледам през прозореца. Зелено бяло в градината, колите покрити със сняг. И той ще се стопи. След няколко часа, ще отиде при онзи от петдесет и седма година.
И изричаните довчера думи, дето покриваха всичко и чупеха клони и глави, бяха като късен сняг.... Но топят се вече. Нищо няма да остане. Отиват при онези от петдесетте години на миналия век, защото на тях напомнят.
Петко Симеонов
Много изнежени сте станали джендърчета
1 year before
Плевен, Май месец, 1996, учение на ШЗО в околностите. Валя сняг на парцали, всичко беше покрито с 30см бяла пелена. Изпълнихме си учението и се прибрахме. Никой не се впечатли от нищо, днес вият като умрели чакали на сняг през Април. Април е зима в България бе, ахмаци!
Коментирай