Сняг на 7 април. Жалко за цъфналите дръвчета.
Мисля, че 1957 година, през май, след Гергьовден, падна сняг на парцали и покри шумналите дървета в Монтана.
Бях тръгнал за училище. Викнаха ме да помагам. Тръскахме с прътове клоните, за да падне снега. Иначе те се чупеха...
Сега гледам през прозореца. Зелено бяло в градината, колите покрити със сняг. И той ще се стопи. След няколко часа, ще отиде при онзи от петдесет и седма година.
И изричаните довчера думи, дето покриваха всичко и чупеха клони и глави, бяха като късен сняг.... Но топят се вече. Нищо няма да остане. Отиват при онези от петдесетте години на миналия век, защото на тях напомнят.
Петко Симеонов
огнеборец3
9 hours before
Авторът е като децата - помни до своето детство само. Вярно, лошо нещо е снегът на 7-ми Април, опасно - жалко за цъфналите дървеса... Но какво да кажем тогава за сняг на 7-ми Май!? Имам предвид годината 1876-та. Априлското Въстание. Втори Революционен окръг, а и не само там. Леденият дъжд и падналият след това сняг пречи на недобре екипираните въстаници. Но има и по-лошо - той помага на турските потери да тръгнат по техните следи, да ги залавят и избиват. Това е. Майски сняг...
Коментирай