"Свободни пазарни" цени и бойкоти: уроци от "добрите практики"

"Свободни пазарни" цени и бойкоти: уроци от "добрите практики"

Бойкотите днес в България са пряко срещу магазините, търговците и някои производители, а косвено – срещу бездействието на НС, МС и държавните институции.

Причина: някои цени са безобразни и за производители, и за потребители.

Да правим обаче разлика между нарастването на цените и ценовото равнище.

Нарастването на цените е инфлация на нашите налични пари. Една особеност: когато сме в системата на ЕС, цените ще се стремят към средното европейско равнище, т.е. цените ще продължат да растат по-бързо, отколкото, например, в Люксембург или Германия.

Ценовото равнище е това, което е в момента в България и в Германия или Франция, например. Има цени на някои продукти, които у нас са по-високи отколкото в другите страни. Възможно е така да е поради по-ниската производителност на труда, но може и поради по-високите надценки, примерно 2 пъти над изкупната цена. Тази надценки не са само в търговските вериги, но и в малките магазини, включително фирмените.

В България имаме и нарастване на цени, и високо ценово равнище.

Бойкотите срещу високите цени в магазините са форма на гражданска активност, която цели да натисне търговците да намалят цените или да подобрят условията за потребителите. Такива бойкоти са били успешни в някои страни, като са постигнали значителни промени.

Ето някои от най-успешните примери:

1. Бойкот на месото в Исландия (2008–2009). Причина - високите цени на месото след икономическата криза. Исландците организират бойкот на месото, като отказват да го купуват за определен период. Ефект - търговците на месо намаляват цените, за да привлекат обратно клиентите.

2. Бойкот на млякото в Германия (2008). Причина: високите цени на млякото, които фермерите смятат за несправедливи. Действия: фермерите и потребителите организират бойкот на млякото, като отказват да го купуват и продават. Резултат: търговците намаляват цените, а правителството се намесва, за да регулира пазара.

3. Бойкот на хранителните стоки в Аржентина (2013). Причина: рязкото покачване на цените на хранителните стоки. Действия: гражданите организират бойкот на хранителните стоки за един месец. Резултат: някои търговци намаляват цените, за да избегнат загуба на клиенти.

4. Бойкот на плодовете и зеленчуците в Испания (2014). Причина: високите цени на плодовете и зеленчуците. Действия: потребителите организират бойкот, като отказват да купуват плодове и зеленчуци за определен период. Резултат: търговците намаляват цените, за да възстановят продажбите.

5. Бойкот на хранителните стоки в Южна Африка (2016). Причина: високите цени на основни хранителни стоки. Действия: гражданите организират бойкот, като отказват да купуват определени стоки. Резултат: някои търговци намаляват цените, за да запазят клиентите си.

6. Бойкот на хранителните стоки в Индия (2017). Причина: високите цени на лук и други основни хранителни стоки. Действия: потребителите организират бойкот, като отказват да купуват лук и други стоки. Резултат: търговците намаляват цените, а правителството се намесва, за да регулира пазара.

7. Бойкот на хранителните стоки в Ливан (2019). Причина: високите цени на хранителните стоки след икономическата криза. Действия: гражданите организират бойкот, като отказват да купуват определени стоки. Резултат: някои търговци намаляват цените, за да избегнат загуба на клиенти.

8. Бойкот на хранителните стоки в Нигерия (2020). Причина: високите цени на основни хранителни стоки. Действия: потребителите организират бойкот, като отказват да купуват определени стоки. Резултат: Търговците намаляват цените, за да възстановят продажбите.

Бойкотите срещу високите цени в магазините са успешни в различни страни, като са постигнали намаляване на цените и подобряване на условията за потребителите. Успехът на тези бойкоти зависи от организацията, подкрепата на гражданите и готовността на търговците да реагират на натиска. 

 

Няколко думи за "свободните пазарни" цеви. Цената не е конче-вихрогонче, която сама подскача "свободно" нагоре-надолу.

 

Твърди цените цени винаги ни радват. 

Твърда е цената за посещение на лекар, цената на средното образование (0.00 лв.), цената на билет за градския транспорт. Иначе, ако има грипна епидемия, лекарите ще повишат цените, понеже има по-голямо търсене на техните услуги; или в час пик цената в метрото ще е по-висока. Частните превозвачи също не протестират против цената на билетчето, която е "административно" определена.

 

Има и пределни цени - чрез тавани на цената или чрез таван на надценката.

 

След 2020 година някои страни са въвели таван на цените (предел на максималните цени) за определени стоки или услуги, обикновено като реакция на икономическите предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19, инфлацията и глобалните икономически кризи. Ето някои примери:

1. Турция

- Период: От 2021 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, която достига рекордни нива.

- Мерки: Турското правителство въвежда таван на цените за основни хранителни стоки, като брашно, масло и захар.

- Резултати: Въпреки че мерките помагат за временно стабилизиране на цените, те също водят до недостиг на стоки и черни пазари.

2. Аржентина

- Период: От 2021 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, която е една от най-високите в света.

- Мерки: Аржентинското правителство въвежда таван на цените за основни стоки, като месо, мляко и хляб.

- Резултати: Мерките са критикувани, че водят до недостиг на стоки и черни пазари.

3. Венецуела

- Период: От 2020 година.

- Причина: За да се контролира хиперинфлацията и да се осигури достъп до основни стоки.

- Мерки: Венецуелското правителство продължава да прилага таван на цените за основни стоки, като бензин, храни и лекарства.

- Резултати: Мерките водят до недостиг на стоки и черни пазари.

4. Русия

- Период: От 2022 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, предизвикана от войната в Украйна и международните санкции.

- Мерки: Руското правителство въвежда таван на цените за основни стоки, като брашно, захар и слънчогледово масло.

- Резултати: Мерките са критикувани, че водят до недостиг на стоки и черни пазари.

5. Египет

- Период: От 2022 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, предизвикана от глобалната икономическа криза.

- Мерки: Египетското правителство въвежда таван на цените за основни стоки, като брашно, захар и олио.

- Резултати: Мерките са критикувани, че водят до недостиг на стоки и черни пазари.

6. Индия

- Период: От 2022 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, предизвикана от глобалната икономическа криза.

- Мерки: Индийското правителство въвежда таван на цените за основни стоки, като брашно, захар и олио.

- Резултати: Мерките са критикувани, че водят до недостиг на стоки и черни пазари.

7. Китай

- Период: От 2022 година.

- Причина: За да се контролира инфлацията, предизвикана от глобалната икономическа криза.

- Мерки: Китайското правителство въвежда таван на цените за основни стоки, като брашно, захар и олио.

- Резултати: Мерките са критикувани, че водят до недостиг на стоки и черни пазари.

Въпреки че тези мерки помагат за временно стабилизиране на цените, те често водят до недостиг на стоки и черни пазари. Успехът на тази мярка зависи от икономическите условия и способността на правителството да я прилага ефективно.

Европейската комисия обмисля също временно ограничение за цените на природния газ като част от дискусиите за „сделка за чиста промишленост“ - политически документ, който се очаква да бъде представен м. март. Това съобщава Financial Times. 

Цените на природния газ в Европа тази седмица са на най-високото равнище от две години, отчасти заради ниските температури и липсата на вятър, която възпрепятства производството на енергия от възобновяеми източници. Цените са между три и четири пъти по-високи, отколкото в САЩ, което е огромно препятствие за европейските компании.

Планираният стратегически документ на ЕС би трябвало да очертае начини за укрепване на европейската тежка промишленост на фона на битката на бизнеса с множество предизвикателства, включително агресивните търговски мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп и амбициозните планове на Европа за зелен преход, информира БТА.

Така че даже в рамките на ЕС ще има твърда цена на цената на природния газ...

Боян Дуранкев