През IV в. Св. Йероним пише за народите на страната ни, а областта Мизия нарича България. Засягащ събития от IV в., един друг човек, а именно авторът на Старините на Константинопол, споделя, че при доустрояването на столицата на империята Константин Велики докарал водопроводни тръби от България. Това е станало между 306 и 336 година.
Малко по-късно, през 390 г. по сведения на Касиодор [цитиран от Орбини] българите се сражават с легионите на император Теодосий I. Прочее, пишещ за събитията между 306 и 336 година, авторът на Старините на Константинопол съобщава и за това, че Константин Велики отпуснал 600 златни кентинария за строежите на Плиска и Преслав. Сумата е огромна, тя се равнява на около 43 200 000 златни номизми.
Край южната Порта на Плиска археологът Ат. Милчев открива огромен релеф на Тракийския Херос и го датира III в., т.е. малко преди времето, когато Константин Велики дава 600 златни кентинария за благоустройството на Плиска и Преслав. Милчев смята, че огромната мраморна плоча, на която е изваян Хероса не е донасяна отнякъде си, а е имала някаква функция.
Плиска е в област Мизия, а в същата тази област, по времето на Античността има посвещения към Тракийския Херос. Две от имената на Хероса са много интересни. Едното е Ут-Аспиос, а другото е Вед-Еспис. Епитетите съдържащи елементи -Аспис, -Еспис са дефинирани като мизийски от езиковедите. Жалко е само, че мизийските названия не са свързани с името Аспа-рух, притежаващо и вариант Еспе-рих.
Явно има табу да се прави връзка между българи и мизи. Някои учени стигат до там, че даже отричат по време на Античността в земите на север от Стара Планина да е имало мизи. Тези наши специалисти смятат, че името мизи е измислица.
Да обаче има много сведения за това, че мизите са реален народ. Георги Михаилов, а преди него и Вилхелм Томашек смятат европейските мизи за реален народ. По-важно е, че роднината на Константин Велики, а именно Юлиан Отстъпник признава, че има мизийски корени.
Юлиан е родоостъпник, той почита елините и недолюбва своите, става и враг на християните, но не това е важно. Същественото е, че един император признава, че той самият, а и целият Константинов род са хора от групата на мизите.
Ако следваме логиката и приемем, че старите българи са мизи, веднага става ясно защо мизиецът Константин Велики отпуска огромни суми за Плиска и Преслав, защо освобождава мизите от данъци и защо им изгражда мост, който свързва северния и южния бряг на Дунава. Този мост е ползван за търговия между неговите роднини и поданици, и свободните мизи, които живеят на север от Дунава.
Следваме ли фактите разбираме защо Южната Порта на Плиска е била украсена с паметник на Тракийския Херос. Разбираме и защо името на Аспарух съдържа елементи от епитети на Тракийския Херос. Истината винаги е проста, сложен е пътя на нейното откриване. :)
Старите българи не са средноазиатски или кавказки народ, а потомци на местни хора - мизите, които от незапомнени времена обитават земи на север и на юг от Дунава.
Представям цитат от работата, в която император Юлиан Отстъпник не просто споменава мизите като реален народ, но и признава, че корените на рода му, явяващ се и род на император Константин Велики, принадлежи на мизите.
The Works of the Emperor Julian Volume 2, With an English Translation by, Wilmer Cave Wright Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, 1913.
Sparotok
Гост
2 hours before
Тъкмо си бяхме отдъхнали от траките и те ти на мизите. Има още доста племена.
Коментирай