Днес на излизане от Лидл видях една млада жена. Носеше шапка, седеше пред магазина и просеше. Ако някой е минавал скоро през Лидл в Княжево сигурно я е виждал. Аз я засичам за втори път и отново оставих пари. 2 евро. Това имах - това оставих. Не смея да оставям повече, нито знам за какво ще ги използва. Но моята логика е, че щом е там, не е от добро… Никога не съм говорил с тази жена, нито съм я разпитвал защо проси. Тя не е много разговорлива. Изглежда тъжна. Минавам, оставям парите и заминавам. За втори път го правя.
Но днес колата ми беше паркирана почти срещу входа на Лидл и седнах в нея и постоях около 10 минути. Не повече. И си казах, че искам да видя за тези 10 минути колко хора биха се спряли да пуснат парички в чашката ѝ от кафе. Познайте колко? Всички я подминаваха - просто приемат, че Лидл си върви с човека, който проси. Няма нещо да се трогнеш или да спреш да питаш какво се случва. Жената си е част от външата част на интериора. Тотално незабележима. Слагах залози на някои хора, че ще спрат, но не го направиха. Нито пусна някой пари… И ми стана много тъжно и си казвам, че нещата са яко зле. Тогава 2 момчета - едни с широки дрехи, шапки и кецове се спряха до нея. Викаш си първосигнално, че това са келеши и ще се заяждат, но извадиха портмонетата и двамата и пуснаха стотинки. И това ме остави без думи и ме накара да напиша този пост. Защото изводът какъв е - външният вид лъже!
Никога не съм си представял тези 2 момчета, че могат да се трогнат и да оставят парички. Явно родителите им добре са ги възпитали. И язък за всички възрастни, които не се спряха, а уж трябва да са за пример. Вижте, не ме разбирайте грешно, не си задължен да спираш, нито да даваш пари. Ти, ако спреш навсякъде и си раздаваш парите, накрая ти ще се озовеш пред Лидл. Разбирам го отлично! Но и нито един да не спре, това ми е странно. Уж сме много съпричастни, състрадателни, ама като видим нуждаещ се човек и се правим, че не съществува.
Сигурен съм, че много хора помагат, но и много хора не помагат. А затова сме хора… Да си подадем ръка. Тази жена не седи от хубаво пред магазина. Нищо няма да ти стане да пуснеш 1 евро. За нея това може да е прехраната ѝ. Може да има болен роднина или да се грижи за семейство…
Иначе ги гледам - надумкали торбите на макс. Ще изядат целия свят. Торбата всеки момент ще се скъса, ама да дадеш 1 евро не ти идва от сърце. И накрая младите хора трябва да покажат добрия пример…
Помагайте, не приемайте просенето за нещо нормално, защото то не е. Не гледайте Америка и как там просят навсякъде. Ние нямаме такава социална политика. Там да живееш на палатка и да просиш му излиза сметката. Тук не е така и просенето те убива мъчително. Подайте ръка - хора сме! Аз ще продължавам да го правя и ще бъда досаден - ще разказвам всяка история, защото доброто е заразно! По-добре да си говорим кой на кого е помогнал и да се усмихваме, отколкото да се мразим! Бъдете добри!
Борислав Борисов
Червената шапчица
52 minutes before
Борисов, помня те от интервютата при Славуцата Чалгаря... Голяма мастия си, ве...
Коментирай