Много обичам да вали сняг. Тръпна, искам да го подуша, предчувствам го. С часове мога да гледам как вали – и бавно и полека, с разстояние между снежинките, и ситно и бързо, когато сякаш вятърът и снегът си преплитат пръстите. Яд ме е, ако не натрупа много, усетя ли, че спира, и ми става мъчно.
Тая сутрин – някъде към пет и половина, излязох на терасата да видя дали не е завалял сняг. Улицата е добре осветена и в сутрешната тишина след Рождество мъглата правеше светлината от лампите матова.
Стоя на терасата и точно да ми се смръзнат костите, гледам – по улицата минава човек на колело. Пет и половина сутринта на Рождество е, жив човек няма отникъде, а през селото минава непознат човек с колело. Колелото му е много модерно, той е облечен с дебели непромокаеми дрехи, на гърба си има раница, напряко на раницата е завързано одеяло, а отзад – зад него, на багажника на колелото, има голяма кошница.
Не знам за колко време е преминал пред къщата, но знам със сигурност, че не беше от село и че отиваше към Планината. Не беше ангел, не беше Дядо Коледа – беше просто един велосипедист като никой друг на света.
Когато разказах вкъщи какво съм видял, жена ми рече: „Очаквах да кажеш, че е имал крила“.
По-късно през деня заваля сняг. Още не мога да му се нагледам. Мине се не мине време, и тичам да видя колко е дебел.
Николай Милчев
гост
5 months before
Хубаво нещо е снегът, жалко, че го няма напоследък или много рядко пада. А помня зими с преспи от сняг и заснежени пътища чак до април. А какви пързалки ставаха........Също обичам да гледам как падат снежинките, като магия е.
Коментирай