Влезете ли в голяма верига у нас, цените вече са като на Шан-з-Елизе спрямо покупателната ни способност. Това не е просто „алчност“. Това е чиста математика и злоупотреба с две от най-мощните икономически теории, наградени с Нобел - "Равновесието на Наш" и "Асиметричната информация". Ако картелите се доказваха лесно, досега да са ги хванали в КЗК. Но веригите не си звънят по телефона, за да се разбират за цените. Те просто играят блестящ покер на наш гръб.
Джон Наш, един от любимите ми икономисти (героят от филма "Красив ум") доказва, че конкурентите стигат до състояние, в което никой няма сметка да промени поведението си сам. Ако Верига А реши да бъде „добра“ и свали цената на кашкавала от 28 на 18 евро, Верига Б веднага ще я последва, за да не загуби клиенти. Накрая и двете вериги ще продават на 18 евро и ще печелят по-малко. Затова те избират другата стратегия. Верига А държи цена 28 евро. Верига Б вижда това и вместо да я подбие, също слага цена 28 евро (или 27.99 евро за разкош). Това е Равновесието на Наш в българския му картелиран вариант – перфектно, мълчаливо съглашателство, при което никой няма стимул да свали цената, защото статуквото носи огромни свръхпечалби.
През 1970 г. Джордж Акерлоф описва пазар, на който продавачът знае всичко за стоката, а купувачът – нищо (нарича го „пазар на лимони“). В България веригите превърнаха щандовете си в такъв пазар. Веригата знае кога е купила стоката, какви скрити такси („вход“, „позициониране“, „реклама в брошура“) е взела от българския производител и колко реално струва продуктът. Вие знаете само цената на етикета и магическия надпис „БДС“ или „ЕКО“. И така, когато отидете пред рафта, вие нямате информация дали сиренето за 26 евро е по-качествено от това за 12 евро, или просто веригата е решила да надуе маржа си с 200%. Поради тази информационна мъгла, веригите изтласкват честните малки производители, които не могат да плащат „такса“, и ни продават посредствени продукти на цени на диаманти.
Когато чуете, че „пазарът сам регулира цените“, се сетете за този пост. Пазарът в България не работи. Веригите са в перфектен баланс на високите цени, а потребителят плаща данък „невежество“ заради скритата информация. Докато държавата се свива в ъгъла, картелът без подписи ще продължи да ни сервира „европейски заплати“ само под формата на сметки в магазина. Следващият път, когато видите „промоция“, която е по-скъпа от редовната цена в Германия, знайте, че не сте луди вие. Просто играете в чужда игра с белязани карти. Това е Макроикономика 1-ви курс.
Любослав Костов
125
3 weeks before
Това твърдение за цените изобщо не е вярно! Цените в България насякъде са в пъти по-високи от тези в Париж. Да не говорим за качество. На всички стоки.
Коментирай