Времето с любимите хора е безценно а го разбираш късно

Май цял живот вечерям сам. Има и моменти, в които споделям храната си с любими за мен хора, но глобално все си ям сам. 

Като малък нашите ме викаха да вечерям с тях, но аз все нещо си играех в стаята. Отивах на масата буквално за 5 минути да се натъпча и бегом към игрите. Сега съжалявам много, защото ми се иска да съм бил повече време с моите родители, особено когато мама вече я няма, но тогава не съм разбирал. И съм мислел, че ще ми е скучно с нашите и всичко друго е по-интересно. Ах, каква чудовщина глупост и ме е яд, че някой не е дошъл да ми плесне един шамар и да ми каже, че времето с любимите хора е безценно.

После, когато пораснах, вече тотално хапвах сам. Нашите обичаха да вечерят рано, защото така е полезно. Аз вечерях все късно. Няма да забравя как всяка вечер хапвах самичък в кухната, но тогава не ми тежеше. Даже нашите искаха да ми правят компания, но аз не желаех.

Вече като станах самостоятелен продължих така. Винаги, когато съм във връзка гледам да ядем двамата и никога не почвам сам, защото знам колко много мигове съм изгубил като малък с важни за мен хора.

Храната сама по себе си е начин, с който споделяме време с любимите ни хора и можем спокойно да се насладим на момента. Много ценя тези моменти именно, защото съм загубил много хора и ми липсват.

И затова ми става тъжно като гледам как двойки сядат да вечерят уж заедно, но са на телефоните си и не им пука особено, че не си говорят. Не оценяват момента. И ме хваща яд, защото има личности като мен, които толкова искат да вечерят с любимите хора, но тях вече ги няма…

И знам, че някой ден, ако имам дете, това ще е задължително условие в семейството - да вечеряме заедно и то без телефони. Едно време така са правили - всички се събират в точно определен час и, докато не се съберат, не се започва ядене. Ама е имало огромен смисъл в това, защото така семействата са се сплотявали и са били по-силни.

И ето ме днес сам. С поглед към бъдещето и знаейки кои са ценните неща за мен. И храната е вкусна, но можеше да е с една идея още по-вкусна. Малко липсва сол - точно едно зрънце липсва. Може и така да се вечеря, но с това зрънце ще е прекрасно.

Борисов Борисов