Никога през живота си не съм бил канен на прием в резиденция „Бояна“ по случай 24 май, където за празника се събират културни дейци, научни дейци, учители – все духовни хора. Предполага се, че там е цветът на нацията в тая сфера.
Какъв писател съм, е друг въпрос, но що-годе добър учител бях трийсет години. Като не можах да се „втъркам“ като учител, се надявах поне сега, особено след като държавният глава спомена скромното ми име на поет и ме цитира в заключителните си думи на обръщението преди изборите, че някой ще се сети да ме покани. Поне от двайсет дена пазя диета и не ям – дано да ми стане единственият костюм, който имам, и накрая – нищо. Въпросът с обувките беше решен – старите ми се оказаха задоволителни – с подметка с гьон и отгоре кожата – с леки дупчици.
Важното е, че сега в Бояна всички чакат Дара, която закъснява. Дара може да закъснее колкото си иска, и всички ще я чакат.
Филма „Матрицата“ съм се опитвал да го гледам няколко пъти, но издържам до десет-петнайсет минути. Вероятно не мога да изтрая да го гледам по-дълго, защото усещам матрицата и матриците във всичко.
Влезеш в матрицата на някой списък и край – излизане няма. Влезеш в матрицата на награди, постове и привилегии, и няма излизане от там.
Само че Матрицата накрая убива. И превръща и таланта, и надеждата кой знае в какво. Например в сиво петно или даже петънце.
Гледах по телевизията малко от това, как влизат в резиденция Бояна – Националния исторически музей, и официалните лица, и някои от поканените живи експонати. Там, разбира се, има – абсолютно съм сигурен в това, стотици талантливи, честни и добри хора, но за тях Матрицата се грижи само от време на време и слава богу.
Другите – богоизбраните, Матрицата притиска до гърдите си с всичка сила и ги превръща в матричета – във важни моментни и ситуационни матричета.
P.S. Докато се готвех да напиша това, по телефона ми се обади бивш министър-председател – най-духовният, силен, фин и неподкупен министър-председател. Министър-председател, който само за няколко месеца здраво раздруса дървото на българската политика и изпопадаха доста гнили ябълки. Стана ми толкова приятно и толкова се развълнувах от добрите думи, които си казахме, че бях на път да се откажа да напиша това, което написах. Човек трябва да казва това, което му е на душата, и да се опитва да маха с ръка – даже и от ъгъла.
И все пак – язък ми за диетата.
До автора
1 week before
Погледни го положително това нещо, диетата. Направил си такава икономия на тая с всеки ден поскъпваща кошница, че направо завиждам. Ама не съм по диетите. Другото важно е, че си чул хубави думи от тоя министър-председател, не можах да се сетя кой е. Нямам любимци от тях. И трето, недей става експонат, я колко народ си те чете и не пита канят ли те, ходиш ли по разни сбирки в резиденции. Суета е това, не е истинско. Истинското признание е от читателите.
Коментирай