ЗА КАКВО ЖИВЕЕШ

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/za-kakvo-zhiveesh/183797 SvobodnoSlovo.eu
ЗА КАКВО ЖИВЕЕШ

 

Един човек бил много зъл.

Живеел сам в една мъничка стаичка, карал се с всички, и дълго оставал без работа заради лошият си характер. Едвам оцелявал, но продължавал да се държи като изрод.

Имало там пред входа на блока му обаче едно престаряло женско куче, с което някак се погаждали. Допреди няколко години човекът дори се грижел за малките, които кучето раждало и внимателно подбирал хората, на които да ги даде – гледал да са читави човеци според някакви негови си разбирания.

Кучето вече едвам пристъпвало от старост, почти не се хранело, но въпреки това все така намирало сили от време на време да близне ръката на своя благодетел. А в самотата си човекът дълго се заседявал покрай него – и продължавал да му носи вода и храна, дори го завивал през зимата в големите студове.

Една сутрин човекът, както обикновено отишъл да навести своя приятел, но видял, че той е мъртъв. Заседнала тогава една голяма буца в гърлото му и той така и не успял да я преглътне. 

Небесата се пропукали и заваляло. 

Той постоял час-два над трупа под дъжда, после сложил спаруженото телце в една торба и го заровил извън града. 

Вечерта човекът се прибрал в стаичката си мокър, мръсен, скапан и свършен, седнал на дивана, взел си дълбоко въздух, отворил широко очи и бавно полегнал назад. Така човекът умрял.

………………………..

И се появила на небето душата му, и побързала да попита:

- Боже, защо живях този гаден живот?

И му отговорили:

- Брате, помниш ли рижото кученце, което се роди преди пет години, което ти толкова заобича и което подари на онова парализирано дете в инвалидната количка?

- Помня. Дано да си живее добре!

- Да, и двамата си живеят добре. Детето е вече студент по медицина. А обичта му към това кученце, разбуди волята му и го върна към живота. След двайсет години той ще създаде лекарство за неговото заболяване, което ще спаси много хора. Ти беше важна брънка от цялата тази верига от събития.

- А аз си мислих, че съм просто една гад…

- Не, братко, ти беше частица от Любовта, която крепи този свят.

Красимир Симеонов

"МОТОДЗЕН. Рокерски истории"

издат. "Изток-Запад"

3 Коментара

За какво живееш......

4 months before

Явно е имало що да бъде зъл човекът, но сърцето му е било пълно с доброта. И я е раздавал, на когото е трябвало.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.