Живеем в ненормални времена. Времето и то е пощуряло. Но най-ненормалното от всичко ще е, ако в цялата тази лудост, останем нормални.
Губете разсъдъка си по вещи, хора и дребнавости.
Крещете, любете и се смейте с пълно гърло.
Покатерете се до небесата, та и метър отгоре и скочете. Дори отдолу да има бездна.
Скачайте, падайте, жулете си коленете. Наранявайте и открийте гърдите си за следващата рана.
Бъдете неграмотни, рошави, нелепи и неадекватни.
Счупете го това сърце веднъж завинаги, ама както трябва.
Проклинайте и гордо посрещайте всяка клетва.
Вземете си хамстер. И после си го чукайте в главата.
Поне веднъж си позволете да бъдете адски глупави и майната им на умните!
Не си носете новите дрехи, момчета, а старите-скъсаните, протритите, тези с лекетата. Сложете ги и излезте с гордо вдигнат среден пръст към всички, но и към себе си. Майната им! Майната ми!
Не спирайте да обичате. Не си заслужава заради един идиот, или двама, или петима. Бъдете смели! Обичайте всички идиоти на този свят. Обикнете и този в себе си.
Свалете оковите ма собствените си предрасъдъци и ги пратете по живо по здраво. Ако се върнат, ги наритайте.
Защото утре, утре като легнем в ъгъла на тъмната стая и от гърдите ни бавно се изнизва последния ни дъх, ще се питаме само едно:
Абе, кво щеше да стане, ако си бях взел онзи хамстер?
***
Мисълта ми е, че не това да не грешиш те прави достоен за божието царство, а това да умееш да опрощаваш. На себе си. На близките си. На враговете си.
А това става само, ако позволим на Исус да се роди. Но не на този свят, а вътре в нас.
Рождество желая на вас и близките ви!
Персефона Коре
