Бившият министър на културата Вежди Рашидов е световно признат български скулптор. Носител е на куп авторитетни международни награди за изкуство като златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери, почетния златен медал на Европейската академия за изкуства в Париж, сребърния медал на Първото световно триенале на портрета в Гданск, Полша, голямата награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, наградата на веригата „Юнекура“ в Япония, голямата награда „ВЕРА“ на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност“. За цялостното си творчество през 2010 година е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва, член кореспондент е на БАН. От голямата политика Вежди Рашидов излезе на 9 август 2023 година, когато обяви, че напуска парламента и по този начин стана първият депутат, отказал се от поста си, bgart.bg.
- Господин Рашидов, познавате ли новия министър на културата Мариан Бачев?
Не познавам новия министър на културата. Онова, което зная, е, че е талантлив актьор, но да администрираш една институция като министерство и не кое да е, а на културата, това е много сложно нещо. Това не е театър, а място, където трябва да се решават въпроси, свързани със съдбите на много разнородни творци, както и да се създават условия за развитието на националната култура. Широки контакти и познания за международната дейност и политика са основополагащ камък на популяризирането и припознаването на българската култура, на българската държава и история по света. Искрено желая на колегата и на всички след него да имат таланта да развият това, за да не останат само с нашивките „министър“
- Рано е да се дава оценка, но кой според вас е виновен България да загуби домакинството на ЮНЕСКО?
Българите имат една прекрасна поговорка: „На гол тумбак чифте пищови“. Категорично смятам, че министрите и политиците трябва да спрат да захранват с парите на данъкоплатците личните си и политически комплекси за малоценност. Ние не сме богата държава, за да пилеем пари за личния си пиар. По-скоро България трябва да инвестира средства не в показност за чиновници, а да придобие самочувствие със своя талант, със своята култура и изкуство. Трябва неистово да се стараем да показваме и изнасяме националната си култура по света, както изложбата ни в най-големия световен музей Лувър в Париж, където тракийското ни изкуство бе гледано от по 30 хиляди посетители на ден. Тогава Френската академия на науките проведе конференция за първи път в историята си по темата тракийска култура по българските земи. Или както културното ни наследство бе видяно от Третяковската галерия до музея „Пол Гети“ в Америка, операта ни гостуваше от Фюсен до Япония и върнахме 21 хиляди антики от Канада в родните ни музеи… Няма нужда да посрещаме чиновниците на ЮНЕСКО, а да покажем, че сме важен фактор с таланта си. Крачката, която успяхме да направим в рамките на няколко мандата, бе да открием в София шестия в света Център за нематериално наследство на ЮНЕСКО благодарение на помощта на г-жа Ирина Бокова. Така че домакини можем да бъдем само при условие, че сме богата държава и имаме доказан авторитет по света, какъвто заслужаваме.
- Преди време гръмна скандал, че продуцентски компании и директори са източвали театри. Как е действала тази схема и имало ли е подобни схеми за източване на други културни институции?
Жалко. След моя мандат това помрачи направеното за българските театри. И все пак съм длъжен да кажа, че в двата ми мандата като министър не позволих да падне каквото и да е петно върху имиджа на българските творци, пазейки достойнството и самочувствието на българската култура, и подложих собственото си достойнство на какви ли не нападки и клевети. Нека не забравяме, че театрите бяха на бюджет, имаха празни зали и отлив на публика. След реформата, която успяхме да направим благодарение на куража, който ми даде преди смъртта си Крикор Азарян, днес българските театри са пълни и работещи. Тъй като са държавни институции, винаги е имало опити за измами и корупция, но никога не съм позволявал това да се случи. А за това как изтичат държавни пари в държавните институции, то това не са само театрите, държавата не се интересува от културата. Не е държавна политика безхаберието да даваш културата на когото ти падне, но какво да се прави, като ни управляват хора, които не разбират това понятие.
- Как ще коментирате случващото се вече 7 години в Националната галерия?
Е, този въпрос е сложен. Поради това да бъда деликатен към колегиума съм премълчавал неща, които са очевадни за безхаберието на хора, които днес управляват този национален институт, но ще си позволя да коментирам всичко, което се случва, тъй като лично като художник и като човек съм възмутен, че Националната галерия от национална почти се превърна в галерия на частни интереси, обслужваща един малък кръг от „авангардния“ Институт за съвременно изкуство, в който членува самата директорка. Но нека да ви кажа – позволих си „нахалството“ като министър да създам шест нови музея в България, защото добре осъзнавах, че музеите не са само място за красиви картини и скулптури, а са хранилище на националната ни памет. Мога да ги изброя поименно, но с много голямо желание като министър намерих европейски средства, за да направим „Квадрат 500“ и да превърнем една съборетина в красив европейски музей. Ремонтирахме Националната галерия „Двореца“ с европейски проект и средства, като реставрирахме и върнахме на мястото от царските врати, стени, вараци до мозаечните царски паркети, които бяха изкорубени и запълнени с талашити, за което получихме лъжливите заглавия, че заменяме паркета с ламинат. Колко жалко – можеха просто да дойдат в музея. Чухме и медийните напъни на едни директорки, които ореваха орталъка, че сме запушили „килията“ на Левски, вместо да видят красотата на реставрираните зали. Създадохме Музей на съвременното изкуство зад хотел „Хилтън“, създадохме Музей на изкуството по време на социализма, за да запазим произведения шедьоври на големи български автори, за да не бъдат претопени и унищожени и да остане памет в държавата, и преживяхме атаките на инфантили и автори, които искаха да заличат собствената си биография заради собствената си всеядност. И всичко това направихме в екип с тогавашната директорка на Националната галерия Слава Иванова, един доказан професионалист. Ремонтирахме Кръстатата казарма във Видин – един уникален етнографски музей, както и музея на политехниката, върнахме на България екзархийските имоти в Истанбул и открихме музей в прочутия Метох, където са се издавали 17 български вестника. И днес благодарение на спогодбата между България и Турция, където стоят моят подпис и подписът на министър Ертугрул Гюнай, българската Желязна църква „Свети Стефан“ се превърна в перлата на Златния рог. Да, това са мои големи „грехове“. Може би не трябваше нищо да правя, за да съм добър човек. Но ние сме такъв народ – страдаме от проклетия.
- Нека се върнем все пак към скандалите в Националната галерия. Изместиха ли медиите фокуса от директорката на най-големия ни музей Яра Бубнова към руския посланик Елеонора Митрофанова?
Да, медиите свършиха своята „работа“. Именно благодарение на това, за разлика от редица други музеи като Рийкс Музеум, „Прадо“, „Пол Гети“ и много други, ние имаме прекрасна Национална галерия, която обаче е в тишина, където нищо не се случва, нищо не се чува, паразитиращ на държавната ясла музей. Там се изразходва един бюджет, има милиони дарителски австралийски пари, за които няма никаква гласност или каквато и да е публична отчетност. Ще си позволя да разкажа една кратка история от моята битност като министър. Пътувайки за Москва, за да договарям с директорката на Третяковската галерия гостуваща изложба, видях в самолета г-жа Яра Бубнова и я поканих на тази среща. Надявах се, че като я оставя (по молба на Светлин Русев) за заместник-директор на Националната галерия, тя ще продължи тези контакти. По-късно я включих в делегацията за Испания на срещата ми с министъра на културата, където договарях представяне на испански творци в Националната ни галерия и български автори да бъдат показани в родината на Франсиско Гоя, Дали, Пикасо, Чилида. В Толедо бяхме в къщата на Ел Греко и водих разговори в България да бъдат показани творби от „Дванайсетте апостола“ на великия майстор. Бяхме и в Палма де Майорка и във фондацията „Педро Серра“ разговарях за представяне в България на произведения на Хуан Миро. След като тя беше провъзгласена за директор на Националната галерия нищо от това не се случи. Дори, вместо да видим юбилейни изложби на големи български художници като Емил Стойчев, Иван Вукадинов, Димитър Буюклийски и други, ние станахме свидетели на превръщането на галерията в място за авангардни художници като Недко Солаков и компания. А нямам думи за онова пищно плюскане на салами, меса и зелки в Двореца, което услужливо бе наречено пърформанс на българката със звучното българско име Ода Жон. Каква гениална хрумка, колко жалко, че нито един голям музей по света не се е сетил, че плюскането е изкуство. И колко тъжно, че когато един чиновник нарича всичко това изкуство, смята, че останалите са идиоти. Би била интересна статистиката колко ли хора минават на ден през прекрасния български музей „Квадрат 500“. Музеят е прекрасен, но неговият мениджмънт е лош. Руската посланичка не носи вина за лошото управление на музея, тя е малкият проблем на тази галерия.
- Ще уточня, че Иван Вукадинов беше канен, но сам отказваше изложби. „Филтър“ обаче в няколко свои разследвания извади на показ, че от НХГ са изчезвали рисунки, а аварията в депата е унищожила ценни картини на Майстора, Мърквичка, Дечко Узунов, Сирак Скитник и други значими автори, определяли процеси в българското изкуство в края на XIX и първата половина на ХХ век?
За съжаление, много малко медии отразяваха нередностите. Много грантаджийски издания услужливо премълчаваха безобразията, които се случваха в музея. Фондът на галерията е голям, но във времето периодично са се появявали съмнения за липси на определени произведения на значими български автори и то на прекрасни произведения от XIX и ХХ век. По мое време бяха върнати безценни платна на Никола Танев, откраднати преди години от къщата музей на големия творец. Лично аз бях причината прочутият френски музей „Пти Пале“ да гостува в галерията със 140 творби. При откриването на музея за Световното изложение в Париж през 1900 година България е имала там свой павилион и творбите от него бяха част от тази впечатляваща експозиция, станала възможна след срещата ми с президента на „Пти Пале“ г-н Жил Шазал. Приятелството ми с директорката на музея „Роден“ в Париж г-жа Катрин Шевийо стана повод по време на ремонта там у нас в Националната галерия за първи път да гостуват 80 оригинални творби и 20 рисунки на великия скулптор. Гордея се с това, въпреки че други безцеремонно си присвоиха заслугите за тези събития.
– Спорната изкуствоведка Яра Бубнова бе натрапена в най-големия ни музей от покойния Светлин Русев, който използва липсата на елементарна експертиза у бившия министър Боил Банов. Впоследствие въпреки гафовете самият Боил Банов на инат или поради някакви други причини не взе необходимите мерки. Чувствате ли се персонално отговорен за появата на този безгрижен случайник в българската култура?
– Да, Банов е една от големите ми грешки като министър. Лично аз го направих министър. С неговия избор може би издърпах късата клечка, както се казва. Грешка, която до днес не съм си простил. Бях болен, когато чух скандала „Ало, Банов съм“. Това беше срамът върху Ларгото – един изключителен обект в центъра на столицата, който носех като брошка на ревера си.
– Защо все по-често се чуват гласове Министерство на културата да бъде закрито?
Аз смятам, че все по-често трябва да чуваме гласове, че културата трябва да е приоритет на българската нация. Опростачването завладя своето пространство и това е пагубно за българската държава. Смятам, че е дошло време да закрием простотията и примитивизма и да бъдем по-отговорни в избора на нашето бъдеще. Всекидневието ни се оказа ужасно.
- Излязохте от голямата политика след дълго пребиваване в нея и след като преди това се записахте до имена като Петър Дертлиев и Желю Желев. Вие сте третият политик, накарал цялото Народно събрание да стане на крака. Чувствате ли се изолиран днес?
Това доказва едно-единствено нещо – че съм бил полезен, смислен и достоен на своето място
- Опитвали ли са се да ви унижат или да ви купят в политиката?
Да ме купят – едва ли, по-скоро бях ограбен. А колкото до унижението – вече свикнах с предателствата в живота ми, които са по-неприятни дори от унижението.
- Българите много крадат и това се пренася в голямата власт, където са големите пари. Лакомията ли е един от големите проблеми на нацията ни?
Няма да забравя как на един политик и лидер от близкото минало съм му говорил, че човек трябва да има своите граници във всичко и всеки човек трябва да има достойнството да напуска удоволствието, преди то да го е напуснало, защото Гоголевият герой Чичиков е реален и нещастен – изпитва удоволствие само от шума на парите. Лакомията опростачва човека.
- От какво имаме нужда – от смяна на чипа или от промяна на политическата система у нас
И от двете.-
- Как виждате страната ни от ателието си, където сте ми казвали, че се чувствате най-силен?
Един хубав прозорец, от който виждаш синьото небе, птиците и тяхната песен. Прекрасна гледка далеч от реалността, чиста илюзия, заради която си заслужава да се живее.
- Пускате ли си телевизора за заседанията на парламента?
Не. Гледам „Дискавъри“ – там, където мога да науча нещо полезно за себе си.
- С кои ваши колеги поддържате връзка?
С всички талантливи и значими за живота хора, които могат да ми дадат и да вземат. Хора смислени, полезни и нужни. Това е богатството на човека.
- Как ще коментирате новите процеси в световен мащаб и какви са вашите прогнози за бъдещето на Европа и на България?
Не бих желал да коментирам. България, за съжаление, много често е била в ръцете на услужливи, продажни хора, хора без самочувствие и национално достойнство, хора, готови на всичко за лично благополучие. А Европа – тя е най-старият континент с изключителна култура, но всяка култура и цивилизация може да се превърне в шепа пепел в ръцете на всеки бездарник.
- Има ли опасност човечеството да се самоунищожи?
Да. То вече е напът.
Цветът на миризмата
1 day before
Така е, особено ако си на няколко ...
Коментирай