Конфликтът затвърди властта му в Русия, докато задълбочава разделението в Европа
Докато Владимир Путин многократно отхвърля усилията на президента Доналд Тръмп да посредничи за постигането на мир в Украйна, Белият дом трябва да си зададе един основен въпрос: Защо руският президент е толкова решен да продължи войната?
Скъпоструващата сухопътна офанзива на Русия се проваля. Конфликтът подлага прекомерно натоварената и неефективно функционираща руска икономика на сериозни изпитания. Цената на пропуснатите възможности също е висока. Концентрирането на толкова много ресурси върху войната в Украйна остави Кремъл с недостатъчно средства, за да защитава позициите си на други места, включително в Армения и Сирия.
Виждайки тези факти, редица анализатори, сред които и авторът на настоящата колона „Глобален поглед“, неведнъж са публикували задълбочени анализи за това защо нахлуването в Украйна е опасна стратегическа грешка на руския президент. Но безупречната логика и убедителният изказ на журналистите не успяха да разколебаят решимостта на Путин. Той изглежда твърдо решен да продължи войната.
Изглежда има две основни причини за упорството му. Първата е, че независимо от всичко останало, Путин не е лишен от разум. Дори да смята, че трябва бързо да сложи край на войната, публично той би запазил твърдата си позиция. Всяка проява на слабост, нерешителност или тревога само би насърчила украинците да продължат съпротивата си с надеждата да постигнат по-добри условия, като същевременно би отслабила позициите му във вътрешнополитически план.
Втората причина е, че той може би смята, че ужасяващата цена на войната поне отчасти се компенсира от ползите, които тя носи. Конфликтът помогна на Путин да затвърди властта си в Русия, да маргинализира политическите си противници и да пренасочи икономиката към нуждите на руската военна машина. Войната принуди тромавата руска армия да се адаптира към условията на XXI век и да разработи технологиите и индустриалната база, необходими за запазването на нейната значимост в момент, когато нова революция във военното дело преобръща установения световен ред.
Погледнато от Кремъл, Украйна може и да се представя неочаквано добре на бойното поле, но на международната сцена Русия печели войната. Партньорствата на Москва със Северна Корея и Китай стават все по-ефективни с продължаването на конфликта, докато демократичният съюз в подкрепа на Украйна показва признаци на умора от войната и вътрешно разделение.
Още по-важно, вероятно смята Путин, е въздействието на войната върху престижа и влиянието на трансатлантическия съюз. Германия може и да увеличава разходите си за отбрана, но Кремъл следи ниските рейтинги на канцлера Фридрих Мерц и заключава, че няма от какво особено да се притеснява. Проруски кандидат изглежда има сериозни шансове да спечели президентските избори във Франция през следващата пролет, а вялата реакция на Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор на ескалиращите руски провокации затвърждава убеждението на Путин, че европейският политически елит продължава да бъде толкова разединен и безпомощен, колкото и преди.
Значението на ужасяващите загуби на бойното поле за руските военни изчисления досега е много по-малко, отколкото Западът се надяваше. Ако Путин действително не може да понесе мащаба на жертвите, той винаги има възможност да прекрати или временно да спре буксуващата и скъпоструваща сухопътна офанзива, като същевременно засили въздушните удари. Решението му да продължи кървавата сухопътна кампания подсказва или че смята загубите за поносими, или че вярва, че ограниченият човешки ресурс на Украйна няма да издържи дълго при сегашната интензивност на бойните действия. Вероятно той смята също, че продължаването на офанзивата принуждава руските генерали да се съсредоточат върху необходимите промени, за да може армията да води ефективно война през XXI век.
Освен това Путин вероятно е удовлетворен от развитието на въздушната война. Украинските удари по руски петролни и търговски обекти са сериозни и нанасят репутационни щети на Москва, но засега не застрашават способността на Русия да продължи войната. Руските атаки срещу Украйна изглеждат много по-значими по последиците си, тъй като са насочени срещу енергийната и водоснабдителната инфраструктура, от които украинската икономика и население се нуждаят, за да преживеят зимата.
Украинците се опасяват, че продължителните прекъсвания на електрозахранването и отоплението през зимните месеци ще принудят мнозина да напуснат страната и да се отправят на запад, което допълнително ще отслаби и без това затруднената икономика. Успешните ракетни удари срещу жизненоважна градска инфраструктура могат също да принудят Украйна да съсредоточи ограничените си средства за противовъздушна отбрана върху защитата на градовете, вместо да ги използва за подкрепа на войските на фронта.
Предполага се, че Путин разбира, че в определен момент разходите за войната, които вече са значителни и нанасят сериозни щети на Русия, могат да станат непоносими. Засега обаче той продължава да се надява, че времето работи в негова полза. Ако победата над Украйна разедини и отслаби западната съюзническа система, ползите от войната, поне от негова гледна точка, биха оправдали направените жертви.
Все пак има начини единният Запад да промени сметките на Кремъл. Москва обаче все по-често, а може би и с основание, отхвърля подобна възможност. Реторика за демокрацията, суверенитета, териториалната цялост и човешките права има в изобилие. Но ясното мислене и целенасочените действия, които биха принудили руския президент да преосмисли войната си, все още липсват.
Докато това не се промени, трудно може да се очаква Путин да промени курса си, независимо колко примамливи възможности за изход от конфликта предлагат Тръмп и неговият екип. | БГНЕС
---------
Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“.