Между 6 и 9 юни 400 милиона европейски избиратели от 27 страни членки на ЕС ще гласуват за нов ЕП
Много могат да бъдат прогнозирани, но най-важният избор, този в САЩ, е непредвидим
От Австрия до Чад през настъпилата 2024 г. се очаква близо 2 млрд. души в 76 държави да отидат до урните. Макар в България да има хабер да се произведат само избори за членове на Европейския парламент (ЕП), изборите в други държави ще повлияят на вътрешнополитическия ни климат.
Между 6 и 9 юни 400 милиона европейски избиратели от 27 страни членки на ЕС ще гласуват за нов ЕП, който има петгодишен мандат. През 2024 г. ще бъдат избрани 720 евродепутати. Точният брой на депутатите в ЕП се определя всеки път преди провеждането на нови избори. Общият брой не може да надвишава 750 членове плюс председателя на ЕП. В края на настоящия мандат има 705 депутати. Този избор се възприема като най-големият демократичен вот в света. Различни евроскептични и крайнодесни партии в Европа биха могли да променят съществено облика на новия Европарламент. Твърдите десници вече промениха вътрешнополитическия пейзаж и съотношенията на мнозинствата в националните парламенти в Италия, Финландия, Швеция и Нидерландия.
Икономическата ситуация и енергийната политика (отказ не само от руски енергийни източници, но и от фосилни източници въобще), настъпили след войната в Украйна, натискът, свързан с миграционните потоци, Зелената сделка, за която има все повече съмнения, че е недообмислена, механизмите за постигане на съгласие (намаляване на случаите, в които в Съвета се използва единодушие и замяната му с квалифицирано мнозинство), и споразуменията за гарантиране на финансова стабилност на ЕС, външната политика на ЕС (помощи за Украйна, Африка и Близкия Изток), са все въпроси, пораждащи напрежение и подхранващи недоволство у много хора, които ще са основни теми в предизборните програми на политическите партии.
Освен избори за членове на ЕП, интересни национални избори в държавите от ЕС предстоят в:
- Португалия (за нов парламент на 10 март), след падането на кабинета на социалиста Антониу Коща, разследван по подозрения за корупция.
- Белгия (за нов парламент на 9 юни), привържениците на идеята за независимост на Фландрия доминират в тази област, а социалистите доминират във Валония и в Брюксел. В страната ще има и местни, и регионални избори през годината.
- Австрия ще гласува през есента на парламентарни избори, но дата все още не е посочена. Регионални избори ще има и в провинциите Щирия и Форарлберг.
- Италия ще гласува на областни избори в пет области (Абруцо, Базиликата, Пиемонте, Сардиния и Умбрия), и на местни - в 3700 общини.
- В Румъния ще се гласува за нов президент, за нов парламент и за местни избори.
- Провинциални избори ще има в Германия (Саксония, Бранденбург и Тюрингия през септември), регионални в Испания (в Страната на баските и в Галисия през февруари) и местни в Полша.
- Президенти ще избират в Словакия (действащия Зузана Чапутова няма да се кандидатира за втори мандат) и във Финландия.
- Парламентарни и президентски избори ще има в Латвия и в Хърватия.
Извън границите на ЕС, избори ще има във Великобритания (вероятно през май, но датата зависи от премиера Р. Сунак и тъй като лейбъристите имат преднина в допитванията до общественото мнение, вотът би могъл да бъде насрочен или през есента на 2024 г. /едновременно с местните избори/, или най-късно през януари 2025 г. /поради това, че мандатът на Камарата на общините е до 5 г. съгласно Акта за парламента/); в Беларус (парламентарни избори); Азербайджан (президентски избори); Молдова (президентски избори); Грузия (президент и парламент); Турция (местни избори, които се планира да се проведат на 31 март, залогът ще е огромен, тъй като президентът Ердоган иска да си върне контрола върху Истанбул и столицата Анкара, където на изборите през 2019 г. победиха кандидатите на кемалистката Народнорепубликанска партия).
С особено важно значение за нас са изборите в Република Северна Македония (президент и парламент). Талат Джафери трябва да встъпи в длъжност като премиер на страната на 28 януари, като преди това сегашното правителство с премиер Димитър Ковачевски трябва да подаде оставка. Първият тур на президентските избори в Северна Македония ще се произведе на 24 април, а вторият, заедно с парламентарните избори, ще бъде на 8 май. Според Ковачевски (председател на СДСМ) Република Северна Македония ще стане пълноправен член на ЕС в следващия управленски мандат, до 2028 г.
В Русия се избира президент на 17 март и преди седмица Владимир Путин се регистрира като кандидат за нов мандат. Очаква се Путин да спечели трети пореден (и общо пети) мандат като президент на Русия. Ще се гласува и на областни избори.
Най-много бюлетини ще бъдат пуснати в Азия. Всички най-многолюдни демокрации на континента - Бангладеш, Индия (април – май, 900 млн. от общо 1,4 милиарда души) и Индонезия - ще гласуват. Парламентарни избори ще има в Южна Корея и Иран, а президентски - в Тайван.
Африка ще бъде континентът с най-много избори. Превратите ставаха обичайно явление - девет режима са взели властта със сила от 2020 г. насам. Сред открояващите се избори са тези в Република Южна Африка и Руанда (общи избори), и президентските избори в Алжир и в Тунис, както и обещаните от хунтата парламентарни и президентски избори в Чад.
В Латинска Америка най-интересни са изборите на 2 юни за нов президент на Мексико, като право на глас ще имат 100 милиона избиратели. За първи път в историята на страната двете основни кандидатки са жени - Клаудия Шейнбаун Пардо, бивша кметица на столицата Мексико, и бившата сенаторка Берта Ксочитъл Галвес Руис. Президентски избори ще има във Венецуела, а общи избори ще има в Салвадор и в Уругвай.
Безспорно най-важните за 2024 г. избори са президентските в САЩ. Изборите са на 5 ноември (първия вторник на месец ноември) и над 160 млн. гласоподаватели ще изберат електори, които от своя страна ще изберат 60-я американски президент, който ще встъпи в длъжност през януари 2025 г. От 1964 г. насам има по 538 електори във всеки президентски избори. Броят на електорите в Избирателната колегия на САЩ е равен на общия брой гласуващи членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители в Камарата на представителите и 100 сенатори от всеки щат по двама в Сената) плюс трима електори от Федерален окръг Колумбия (столица Вашингтон). Избирателите в няколко колебаещи се щата ще определят електорите, които заедно със съдиите могат да предрешат бъдещето на САЩ, а от там и на света. Общата възраст на двамата основни кандидати е общо 160 години и президентският избор може да се определи като търсен реванш.
Фаворит на Републиканската партия е бившият президент Доналд Тръмп, а за втори мандат се кандидатира действащия президент от Демократическата партия – Джо Байдън. На 5 ноември американците ще гласуват и за нова долна камара на Конгреса, за губернатори и за частично подновяване на състава на Сената на Конгреса.
През март трябваше да има избори за президент в Украйна, но президентът Володимир Зеленски обяви през ноември 2023 г., че сега не е времето за провеждането на избори.
Много от изборите през 2024 г. могат да бъдат прогнозирани, но най-важният избор, този в САЩ, е непредвидим. Казано с няколко думи ще бъде изнервяща изборна година.
труд.бг
