Питам се – ще има ли истинска връзка на новия Парламент с Живота?
Или отново това ще са два паралелни свята?
Любопитно ми е, вие/Читателите какво мислите по този въпрос?
Президентът Радев каза, че не бива повече „да се пилее историческо време“.
Но дали става дума за историческо време, за Време, което ще принадлежи на Историята, Време, което ще заеме място на нейните най-горни етажи?
Или за Време, обезсмислено от суетнята на политиците, унижено от дребнавите им сметки и пазарлъци и, нека направо да го кажем, съсипано от некадърността им.
И мястото на което е в някой най-тъмен ъгъл в мазето на Историята.
Последният пример за това беше предишният/45-и Парламент.
Днешният ден не показа признаци на решително проветряване.
Мая Манолова все повече заприличва на Анка Картечарката, човек трябва да има чадър под ръка, за да не бъде напръскан от непомерния й апломб.
И когато тя натъртва „Ние идваме“ – ние пък, баламите, се питаме – „Кои точно идвате“.
Мая говори от името на Протести 2020 – дали обаче има това право, след като спечели едва 5 процента от гласовете на последните избори?
Запомниха се главно закачки, закани, нечисти намеци, тук-там и щедри обещания, на които малцина вече вярват.
Карадайъ, председателят на ДПС, отговори на Христо Иванов, чийто болшевишки плам се разгаря все по-силно – и който изобщо не ви сгрява/топли.
Карадайъ: „Ако имате комплекси от миналото си, не ги адресирайте върху други…“
Това беше отговор на упрека, че ръководството на ДПС беше поканено от Ердоган, непосредствено преди изборите.
Но поне срещата беше явна – за разлика от тайните спявки на някои български депутати в едно посолство.
Кисел мавруд, откраднат при приватизацията на някой винзавод като „Дамяница“ – овкусяван със сочни клевети по адрес на България – това пък от 30 години е най-печелившата търговия тук.
И още от Карадайъ: „Назидателният тон не отива на вицепремиер, обвиняващ в корупция властта, в която самият той е участвал“ – това пък бе напомняне, че Христо Иванов добре познава лявото коляно на ББ, като негов министър.
Кадиев ще бъде запомнен: „Българското общество ни каза – отстранете управляващите, направете го заедно. Липсата на разговори ще доведе до провала на този парламент и отговорността е на ИТН. Липсата на говорене ще доведе до връщането на ГЕРБ на власт.
Прокарването на разделителни линии – статукво и анти-статукво - е грешка.“
И наистина – уж протестни партии, но поне две от тях са афиширани от хора, които в различно време са били верни поданици на статуквото.
Другото бяха заклинания, през стиснати зъби, за партньорство и разум – тия думи отдавна не означават нищо в българската политика.
Не вярвам така да бъде открито едно ново и честно познание за днешните български страсти и надежди.
Почти всички играчите са същите.
Кой би успял така да ги омагьоса, че да се променят за два месеца?
Все пак, нека да изчакаме.
Слави спечели криво-ляво изборите – и сега трябва да даде под аренда част от победата си.
Дали ще се случи това?
Тошко Йорданов сбърка и нарече президента Радев – Първанов.
Според психоаналитиците, подобни неволни грешки опровергават пословицата „Не търси под вола теле“.
И да повторя.
Питам се – ще има ли истинска връзка на новия Парламент с Живота?
Или отново това ще са два паралелни свята?
Любопитно ми е, вие/Читателите какво мислите по този въпрос?
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
