Горчивата истина, скъпи приятели, е че България е почти напълно изгубена. Значителна част от поколението, което сега е до 40 год. възраст е потънало в съвременно европейство.
Те вече наистина са европейци, но не в класическия смисъл - по френски или италиански, както се разбираше европейството някога, възпитани с вкус към изкуството и културата, към красивото и към умното, към финеса и цивилизацията.
Те са съвременни европейци, тоест - европейци по английски - натъпкани с грозно и пошло, с егоизъм, алчност, грубост, безскрупулност.
Английското им европейство ги е направило роби на грубата вяра в материалното, на егото им и култа към парите.
Днес у нас условно живеят четири поколения българи. Двете по-възрастни са към финала. Тези между 20 и 40 в значителна част, 50-70% са жертви на егоизма, алчността и тъпотията, на английското европейство, а тези след тях - жертви 80-90%.
Ако се надяваме на тези следващи поколения, България ще е мъртва като държава и общество до 20-25 години. Просто няма да има българи. Дори и да останат някакви бивши такива на територията, то те вече няма да са българи като дядовците и прадядовците си, а ще са разпиляна тълпа от влюбени в себе си и в парите дивидууми, които в името на егото и парата ще са готови да станат каквито им наредят големите международни босове.
Борбата с тази опасност от ден на ден става все по-невъзможна. Мислещите нормални българи стават все по-малко. Една част просто умират, а друга се отчайват и се затварят в собствения си свят. Поне 10 пъти ми се е случвало лично на мен да ми пишат млади българи, английски европейци. Посланията им са съвсем директни и прями - като измрете и всичко ще се оправи. Така го разбират бъдещето “децата на прогреса”.
Сами вече трудно, да не кажа невъзможно, можем да “поправим” България и всички тези лоши наслагвания. Остава ни пак само един вариант - пак някой отвън да ни оправи или “освободи”.
Иван Спирдонов
Реалист
4 hours before
Г-н Спиридонов, за много неща си прав, за други не си. Има и свестен народ, който очаква своите водачи. Родината ни не е оцеляла случайно. 20 години работих с чужденци, които искаха да останат и да живеят тук. Никога не напуснах България, а тези, които я напуснаха, тяхна работа. Песимизмът не е лекарство! Бог да пази България!
Коментирай