Трислойният конфликт в Украйна

За Москва става наложително преобразуването на СВО във война за унищожаване на Украйна

Европейските елити не могат да признаят, че са стигнали до задънена улица

Събитията в Украйна и около нея през последните дни отново се изостриха. За едни те са специална военна операция (СВО), за други — руска агресия, за трети - прокси война между Москва и Запада. Все по-ясно се очерта, че кръвопролитният конфликт фактически протича на три равнища    – на територията на Украйна, на европейски терен и в контекста на глобалния геополитически сблъсък. На всяко от тези нива участниците са в различен състав, целите носят специфичен характер, затова катаклизмът е толкова трудно разрешим. 
Защото всяко от трите равнища произвежда своя собствена логика на продължаването ѝ. Компромис, който би изглеждал разумен на едно равнище, може да бъде възприет като поражение на друго. 
На първото равнище в самата Украйна войната е за територия, армия, население, държавност, политическо оцеляване и бъдещия статут на страната. За Киев всяко отстъпление се представя като национална катастрофа. За Москва всяко прекратяване на бойните действия без трайни гаранции за нейната сигурност е временно примирие с неизбежен следващ сблъсък. Основателно се възприема като екзистенциален въпрос. 

Трагедията на самата Украйна е страшна. Тя едновременно е субект и инструмент. Украинците воюват за своята земя, но върху тяхната земя се решават и чужди стратегически сметки. Тя се превърна от държава, която трябва да бъде спасявана, в територия, върху която други сили измерват своята решителност, престиж и влияние. Колкото по-силно говорят в Киев за суверенитет, толкова по-видима е зависимостта от външни пари, оръжия, жизнено необходима и разностранна разузнавателна информация, политическо и пропагандно прикритие.
От Вашингтон и особено от Брюксел на властите в Киев напълно безкритично всичко е позволено и незабавно се оправдава. От всякакви лъжи, жестока цензура и корупция до военни престъпления, включително системен терор срещу мирно население в страната и на руска територия. Това неизбежно ескалира и е една от главните причини в главите на Запад и в Киев да не се допуска дори мисълта за прекратяване на войната. Иначе истините ще ги затрупат до носовете. Лъжата е истина, войната е мир и т. н по Оруел, Замятин и Хъксли. 
Все по-нагъсто обкръжават с военни бази и поделения Русия плътно до нейните граници, например в Прибалтика и Финландия. Настойчиво и безцеремонно придърпват Азербайджан и Армения срещу Русия. За репетиция за война заговориха в някои западни издания след влизането на 5-хилядна германска бригада в Литва и британски танкове Challenger 2 в Естония. За Москва вече остро стои въпросът за скоростно преобразуване на СВО в пълноценна война с цел унищожаване на Украйна като държава.

Тук прозира вторият слой на тази война – регионалният конфликт за сигурността в Европа. В който ЕС начело с Брюксел, Берлин, Париж и европейските държави от НАТО върви срещу Русия с крайно решителен вид, предизвикателни закани и дръзки действия. Войната свали маските и оголи факта, че „Ония европейски ценности“ не спират танкове. 
Проблемът е как Европа да остане сигурна, без да влезе в директен сблъсък с ядрена сила, как да понесе икономическата цена от санкциите и скъпата енергия. Това не означава, че ЕС се готви утре да нападне Русия, а друго: старият Брюксел на процедурите и нравоучителните декларации отстъпва пред Брюксел на отбранителните фондове, общите поръчки за оръжие и индустриалната мобилизация. Европа вече иска просто да оцелее като геополитически играч.
“Der Spiegel: „Старият Брюксел, който се вълнуваше от регулации на краставиците и абстрактни дефиниции за върховенство на закона, е мъртъв. Оголва се горчива истина: когато пропагандата на ценностите се сблъска с празната хазна и реалната заплаха, ценностите винаги губят.“ 
Тази промяна има висока цена. Двустранните санкции, скъпата енергия, прекъснатите връзки с Русия, натискът върху германската индустрия, новите военни разходи и миграционните напрежения разклащат вътрешния консенсус. Официалните европейски проучвания все още показват мнозинствена подкрепа за Украйна и за по-твърда обща политика за сигурност. Но под общата европейска средна стойност се крият дълбоки различия. 
По данни на „Евробарометър“ от май 2026 г. мнозинството граждани в ЕС продължават да подкрепят твърдия курс спрямо Москва, но в отделни страни и сред специфични политически крила се отчита значителна умора и тревога от ескалацията. Икономическа умора е уловена в Унгария, Словакия и части от Австрия и Италия. Умората от конфронтацията се е превърнала в основен политически капитал на крайно десни, суверенистки и националистически    фракции.

Европейските елити не могат да признаят, че са стигнали до задънена улица, вече са вложили огромен капитал в тезата, че Русия трябва да бъде спряна в Украйна. А ако се напънат и Щатите, да бъде и унищожена. Мерят в Брюксел със своя аршин: Колкото повече вреди нанасяме на Русия, толкова повече нахъсваме руснаците да ни мразят и да се стремят към жесток реванш, което налага ние в ЕС и НАТО все по-плътно да се обединяваме за защита. Тогава обаче, с погледи, насочени срещу руската опасност, пропускат огромната опасност вътре - ислямската.
Третото равнище е глобалното. Там Украйна вече е само една от фигурите на много по-голяма шахматна дъска. САЩ гледат на Русия не изолирано, а през общата логика на сдържането на противници, които оспорват американското лидерство. Китай си прави и прокарва почти без шум своите „поднебесни“ цели. Малко по малко успява, разчитайки на трудното положение на Русия след геополитическата и катастрофа в края на ХХ век и провалите на САЩ в безнадеждните опити да действа навсякъде и във всичко „от позиция на сила“. 
Русия вижда в конфликта битка за оцеляване срещу разширяването на западната система до нейните граници. По-малките играчи лавират, търгуват, изчакват и се опитват да извлекат предимства от разместването. Тук залогът е още по-голям: еднополюсният свят след Студената война срещу тенденцията за многополюсен ред. Доларът срещу опитите за дедоларизация. Санкционната власт на Запада срещу нови търговски и финансови маршрути. 
Затова украинската война е фронтова линия на много по-голям процес. За Вашингтон поражението на Русия би било предупреждение към Китай. За Пекин продължителната война е удобна, доколкото отклонява американски ресурси и прави Москва по-зависима от китайската икономическа тежест. За Москва отстъплението би означавало признание, че след десетилетия предупреждения не е успяла да спре западното настъпление към своите граници. За ЕС това е тест дали изобщо може да бъде геополитически фактор, а не само пазар с високи регулации и красиви декларации. И всеки мирен план се сблъсква с различни страхове.

Така се получава трислойният капан. На първото равнище украинците и руснаците воюват за земя, сигурност и политическо бъдеще. На второто Европа воюва косвено за нова система на континентална сигурност и за собствената си роля в нея. На третото големите сили използват конфликта като част от пренареждането на световния ред.
Затова конфликтът в Украйна е толкова трудно разрешим. Не защото липсват дипломатически нагласи и активности, а защото всяко от трите му равнища произвежда собствена логика за неговото продължаване. Докато тези три логики не бъдат разплетени едновременно, всяко примирие ще изглежда само като пауза преди следващия кръг на войната.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg