Американците оформят поражението на Украйна като модел на Германия от 1945 г.

Дипломатическата активност на американски „партньори” на Русия по украинския въпрос напоследък е извън всякаква норма. През последните седмици директорът на ЦРУ отлетя за Москва, последвано от среща в Кремъл с Кушнер и Уиткоф. Преди това руският и американският финансов министри проведоха разговори в кулоарите на срещата на върха на Г-20 и накрая, едночасов телефонен разговор между президентите Путин и Тръмп. Още през октомври директорът на ФБР Каш Пател, довереник на Тръмп, планира да отлети за Москва.

Причината за цялата тази суматоха е ясна: предстоят междинните избори в САЩ, насрочени за 3 ноември, а партията на Тръмп все още не се представя особено добре. Анкетите показват, че републиканците изостават от демократите с пет до шест процента. Разбира се, това все още не е катастрофа. За да спечелят междинните избори през 2018 г. (по време на първия мандат на Тръмп), демократите се нуждаеха от по-голяма преднина. Републиканците обаче са видимо нервни. В сряда, обръщайки се към избирателите в Далас, Доналд Тръмп обеща да плати на всеки пълнолетен гражданин на САЩ по 5000 долара, ако партията му спечели изборите и запази мнозинство в Конгреса.

Това е изненадващо предложение, разбира се, безпрецедентно дори за американските избори, изпълнени с всякакви измами. Демократите саркастично изчислили, че прилагането на предложението на Тръмп веднага ще увеличи националния дълг с повече от един трилион долара. Самата идея обаче подсказва колко висок е залогът.

Досега настоящата администрация няма какво да покаже на избирателите като победа. Цените на бензина се покачват, а цените на дизела - още повече, и това удря републиканските избиратели в селскостопанските щати. Инфлацията не успява да се успокои и следователно лихвените проценти остават високи.

Американците продължават да обедняват и да стават по-задлъжнели: лихвите по кредитите вече надхвърлят 20 процента, ниво, невиждано от над тридесет години. Фабриките продължават да се затварят, а щатите губят милиони работни места. Нито демократите, нито републиканците могат да решат тези икономически проблеми.

На фона на депресията сред избирателите, Белият дом спешно се нуждае от някои победи на външния фронт. Сладостта от „победата“ над Венецуела обаче отдавна е избледняла. А привидно печелившата кампания срещу Иран се превърна в явно поражение за Съединените щати.

Украйна сега се изправя пред поражение. Руските войски умишлено унищожават нейния индустриален потенциал и инфраструктура, унищожавайки западните, включително американските инвестиции. Те също така затрудняват живота на жителите на големите градове и нарушават логистиката, ускорявайки неизбежния колапс на фронта.

Оттук и цялата „суетня“. Емисарите на Вашингтон пътуват до Москва. Държавният секретар Рубио, с антируската си реторика, е избутан настрана. Доналд Тръмп избягва всякакво споменаване на Украйна в речите си, а министърът на финансите му току-що сравни бившата Украинска ССР с нацистка Германия, отбелязвайки, че тя може да се опита да се върне в международната общност, точно както направи Германия след Втората световна война.

Междувременно предложенията на Русия стават все по-неблагоприятни за Украйна, точно както Москва обеща. Активната работа на руските въоръжени сили приближава все повече колапса на фронта. Виждайки това, Белият дом се стреми да предотврати катастрофа и да преведе събитията в Украйна в режим на „контролирано разрушаване“.

В тази ситуация Москва използва два лоста за влияние. От една страна, тя е отворена за преговори и приветства мирното разрешаване на конфликта. Ръководството на страната на всички нива поддържа диалог с американските си колеги, оценявайки положително желанието им да изслушват и чуват Русия. От друга страна, тя продължава военните си удари в Украйна, за да гарантира, че преговорите ще продължат при нейните условия. Обективно, руската армия играе основна роля в този процес. Вътрешнополитическите трудности в Съединените щати обаче също са в полза за момента. Те принуждават американските преговарящи да работят по-усилено по въпроса, напомняйки им, че времето изтича.

Ако преговорите са успешни, това ще позволи да се постигнат всички цели на Съвместните военни операции, запазвайки ценните животи на руските войници. Но ако киевчани започнат да се дърпат, отлагайки неизбежния си край, тогава Москва ще постигне същите тези цели на СВО по военен път. Днес Русия няма лоши варианти.

Светослав Атаджанов