Когато видях новината, че България няма да участва в новата мащабна антидрон инициатива на НАТО, първата ми реакция беше силно негативна.
Чисто като българин съм повече от заинтересуван държавата ни да бъде способна да защити своята територия, своя суверенитет и своите граждани и да бъде в крак с огромните технологични предизвикателства на времето, в което живеем.
А войната в Украйна променя военното дело буквално пред очите ни. Дронове за няколко хиляди евро унищожават техника за милиони. Технологии, тактики и средства за противодействие се променят не за десетилетия, а за месеци.
Именно заради това следя активно събитията от 2022г. насам.
И точно сега България казва: няма да участваме?
Преди обаче да споделя поредната гневна публикация, реших да отделя време и да проверя по-сериозно какво всъщност стои зад това решение.
Оказа се, че картината е по-сложна.
Не претендирам нито за изчерпателност, нито за военна експертиза. Споделям личния анализ, който направих, и извода, до който стигнах.
Първо – министърът има аргумент.
България вече участва в европейски механизми за изграждане на отбранителни способности. По SAFE страната ни има достъп до над 3,2 млрд. евро за модернизация при много благоприятни условия.
Логиката на МО е проста:
НАТО определя способностите, които са ни необходими.
ЕС може да помогне да ги финансираме.
И няма смисъл България с ограничения си ресурс да плаща два пъти за едно и също.
С това съм съгласен.
Националният интерес не е да участваме във всяка инициатива просто за да отчетем участие.
Но тук идва голямото „НО“.
Новата натовска инициатива за дронове и противодействие на дронове не е просто поредната схема за закупуване на техника.
Около нея се изгражда цяла технологична и оперативна среда – общи стандарти, изпитване на системи, обучение, взаимодействие между армиите и достъп до може би най-ценния ресурс в тази област в момента:
реалния боен опит от Украйна.
И тук според мен трябва да зададем много по-важния въпрос:
Защо „да не плащаме два пъти“ трябва да означава „да не участваме“?
Това са две различни неща.
Можем да използваме европейското финансиране за модернизацията на армията и едновременно да бъдем вътре в натовската среда, в която се разработват, изпитват и стандартизират технологиите на бъдещата война.
Но има и нещо още по-голямо за България.
Това не е само въпрос на сигурност.
Това е огромна икономическа възможност.
България има сериозна традиция във военната индустрия, производствен капацитет и доказани инженери и технически специалисти.
Ние сме част от ЕС и НАТО, географски сме близо до източния фланг и предлагаме конкурентни производствени разходи спрямо голяма част от Европа.
Защо тогава България да бъде само купувач на новите технологии?
Защо част от тях да не бъдат разработвани, произвеждани, сглобявани, изпитвани и поддържани тук?
Дронове. Антидрон системи. Сензори. Комуникации. Софтуер. Електроника. Оптика. Системи за радиоелектронна борба. Изкуствен интелект. Ремонт и логистика.
Пред Европа в следващите години предстои огромно превъоръжаване и технологична трансформация.
България има шанс да се превърне в един от производствените и технологични хъбове на тази нова европейска отбранителна индустрия.
Това означава инвестиции.
Нови производства.
Хиляди висококвалифицирани и добре платени работни места.
Работа за българските инженери, университети и технологични компании.
Нови логистични центрове.
И най-важното – технологии и know-how, които остават в България.
Това е възможност, от която според мен държавата трябва да се възползва не на 100, а на 200 процента.
Затова оптималната формула за България според мен е:
ЕС – максимално използване на финансирането.
НАТО – стандарти, оперативна съвместимост, обучение и технологии.
Украйна – безценният реален боен опит от най-технологичната война на нашето време.
България – производство, инженерен капацитет, технологии и собствена отбранителна способност.
Защото големият въпрос пред България вече не е просто какво оръжие ще купим.
Въпросът е каква държава искаме да бъдем в новата технологична епоха.
Държава, която чака другите да разработят технологиите и после ги купува?
Или държава, която участва в тяхното създаване, произвежда ги, развива собствените си инженери и използва огромната промяна в европейската отбрана, за да стане едновременно по-сигурна, по-технологична и по-богата?
Аз знам коя България искам да видя.
