Тези награди като Букър, Жан Моне, Ангелус и т.н. не са за литература, приятели. Те са сертификат за правилна идеология

Тези награди като Букър, Жан Моне, Ангелус и т.н. не са за литература, приятели.

Те са сертификат за правилна идеология. За да спечелиш „Жан Моне“ или някоя друга евросубсидирана наградка, трябва книгата ти да е като брошура, в която да са включени деколонизация, ЛГБТК+ идентичност, феминизъм, климатични промени и критика на капитализма. За източна Европа има допълнение: реване срещу съветския социализъм, с цел да изпъкне европейския либерализъм.

Книги, които защитават традиционни ценности или рязко критикуват либералния марксизъм, или захващат реални болезнени, истински проблеми, на практика нямат никакъв шанс за номинация при тези награди.

Горкичкият Мишел Уелбек.

Ако смятате, че ви лъжа, вземете всички книги- победители в Букър и вижте какви теми развъждат. Същите като гореспоменатите, милиметър не се местят от тях.

Нека вземем и победителите в "Жан Моне".

Първият победител, Антонио Табуки, той е знаменосецът на италианския социализъм.

Ери де Лука, активист на крайно лявата организация „Lotta Continua“

Алмудена Грандес. Открит поддръжник на лявата политика в Испания.

Хорхе Семпрун. Бивш комунист и участник във френската съпротива.

Иън Макюън: Типичен британски либерален "интелектуалец".

Мануел Васкес Монталбан - бивш активен член на Обединената социалистическа партия на Каталуния (PSUC)

Да продължавам ли още?

Елитите имат навика да използват и превръщат правилните писатели в духовни гурута, в поп-икони с много награди, с което да влияят идеологически на псевдоинтелектуалстващите маси.

Като на Ню ейдж йога патките в корпоративните среди. И техните мъжки аналози.

Понеже нещо източна Европа почна да шава, затова напоследък толкова често писатели от източна Европа се награждават: Ласло Краснахоркаи,Олга Токарчук, Бианка Белова, Карабаш и т.н.

-----

И ето го книжното портфолио на изтънчените паветни читатели из офисите на корпорациите, както и на няколко подмокрени лелки в чужбина. Вечна соц-драматургия в стил Господинов с поп-културни препратки и постоянни опити да се имитира Ървин Уелш. Неуспешни.

Тоалетни, богове-насекоми, мачове с Холандия, л@йна.

Мерси, прекалено съм глупав и грозен да те чета.

----

Другият любимец на паветниците е Захари Карабашлиев, който пресметливо и хитро сега вее двуцветни знамена.

Неговите книги (абсолютно всички, които се пробвах да чета) са по следната формула:

1) Банална любовна история, с която да подмокря читателките.

2) две преплетени времеви линии, обикновено поне едната е с "исторически елементи" за да придаде тежест на книгата (прехода през 90-те в "18% сиво", възрожденския период в "Хавра", началото на 20-и век и войните в "Рана", социализъм + магически реализъм в "Последният ловец на делфини").

И разбира се проблемите са все познатите ни, стандартни битовизми.

Мерси, прекалено съм глупав и грозен да те чета.

------

И третият ми любимец в класацията на турбо-писателите е Иво Сиромахов. Господин HO2, който се подиграва на хората, че не знаели какво е дехидроген моноксид (т.е. вода, банална шега от преди 15 години ), но сбърка 3 пъти в ефира на Дарик и каза HO2, вместо H2O. Това всъщност обобщава цялата му същност. Опитва се да се прави на тежкия интелктуалец осмиващ най Ганьо , ама не се погледне той какъв Ганя е.

Аз не знам дали е писал през живота си нещо оригинално, предимно рециклира шеги, постоянно препоства публикации от 2017, с упорито постоянство. Пример за оригиналност, нали?

-------

Разбира се, кой съм аз да пише срещу литературните идоли и богове? Прост плебей с тоалетна хартия вместо мозък.

Като гледам колко много в офисите размахват книжките на тези тримата, като книжките на Мао в Китай едно време, направо ми се доси... Направо ми се интелектуализира (измислих нова дума, йей)

Усещам как на на тая Алея ще ме замерват с камъни

Daher Farid Daher