СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА БОМБА: КОГАТО ДЪРЖАВИТЕ ЗАПОЧНАТ ДА ПЛАЩАТ ТВЪРДЕ СКЪПО ЗА ДЪЛГОВЕТЕ СИ
Представете си човек, който години наред живее на кредит.
Купува… харчи… взема нов заем, за да върне стария.
И така … докато лихвата е почти нулева, проблем няма.
Но един ден банката казва: „От днес лихвата е много по-висока.“
И изведнъж месечната му сметка е вече огромна.
Точно това започва да се случва с две от най-големите икономики в света … САЩ и Япония.
Американският държавен дълг вече е над 40 трилиона долара.
Само лихвите по този дълг вече струват на американската държава над 1 трилион долара годишно … и това си е огромна сума.
Ако например имаш 10 000 евро кредит и лихвата се увеличи малко … се усеща веднага нали?
Сега си представете … ако имаш 40 трилиона долара дълг, тогава дори малкото увеличение на лихвата означава десетки и стотици милиарди допълнителни разходи.
И държавата трябва да намери тези пари… или чрез повече данъци,
или чрез по-малко разходи… или пък чрез нови заеми.
А с Япония е още по-интересен случая.
Страната има държавен дълг, който е повече от два пъти размера на нейната икономика… но в продължение на десетилетия японците успяваха да живеят с този огромен дълг, защото лихвите бяха изключително ниски.
Сега обаче … това се променя.
Доходността по 10-годишните японски държавни облигации достигна 3% - ниво, невиждано от 30 години, … а когато лихвите се покачват, старият модел започва да се “клати”.
Може би вече се питате:
„Добре, ама това какво ме засяга мен?“
Засяга ви… и още как…
Защото САЩ и Япония не са две изолирани държави.
Техните банки, валути, облигации и инвестиции са свързани с целия свят. Представете си световната финансова система като една огромна мрежа, а САЩ и Япония са два от най-големите възли в нея.
И ако единият започне да се “клати”, останалите ще усетят вибрациите.
И КАКВО ОБЩО ИМА ТУК ДОЛАРЪТ?
Много.
Америка има едно огромно предимство, защото доларът е основната резервна валута в света. А централните банки, банките, компаниите и инвеститорите по целия свят държат долари и американски държавни облигации.
И точно това позволява на Вашингтон да взема огромни количества заеми… но това предимство съществува само докато светът вярва на американската система.
А сега се появява един проблем… ако инвеститорите кажат:
„Искаме по-висока лихва, за да ви дадем парите си“, Америка трябва да плаща повече.
Тук вече се намесва политиката. Доналд Тръмп отдавна настоява за по-ниски лихви и причината е проста… по-ниските лихви правят кредитите по-евтини, също така стимулират икономиката и намаляват разходите по заемите.
Но … Федералният резерв трябва да взема решенията си независимо от Белия дом… и точно тук се появява опасността.
Ако пазарите започнат да вярват, че централната банка е под политически натиск, това може да разклати доверието към американската финансова система.
А когато доверието намалява, инвеститорите искат … по-висока лихва.
И американският финансов министър Скот Бесент също се намеси, като открито очаква Япония да предприеме действия за укрепване на йената.
Защо?
Защото прекалено слабата йена създава проблеми за японската икономика и може да засили финансовите дисбаланси, а Япония е сред най-големите чуждестранни държатели на американски държавни облигации.
Тоест … Вашингтон има нужда от японския капитал, а Токио има огромен интерес американският пазар да остане стабилен.
А КАКВО СТАВА, АКО ЯПОНСКИТЕ ЛИХВИ ПРОДЪЛЖАТ ДА РАСТАТ?
Тук идва нещо, което ние трудно виждаме.
Години наред инвеститорите можеха да вземат евтини йени и да инвестират тези пари в активи по целия свят (carry trade).
Но …. ако японските лихви се повишат значително и йената поскъпне, част от тези инвеститори могат да започнат да прибират парите си обратно в Япония.
Или … тогава могат да бъдат продавани американски и европейски облигации, акции и други активи, а това от своя страна … може да доведе до нови сътресения на финансовите пазари.
И КАКВО СТАВА С ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК?
Ако световните лихви останат високи… ипотеките могат да останат скъпи и потребителските кредити поскъпват.
Компаниите инвестират все по-малко … икономическият растеж се забавя, а държавите плащат повече за заемите си.
И … ако петролът и енергията поскъпват, това се прехвърля върху транспорта и цените на стоките които идват до нас.
И най-важното е, че това може да се случи дори без “официална”финансова криза.
Тук никой не говори, че САЩ са пред непосредствен фалит… и
Япония също. Просто проблемът е друг… цената на доверието се покачва.
Представете си, че досега Америка е можела да взема пари при 3%,
а сега пазарът казва: „Не. Вече искаме 4%.“
После: „Искаме 5%.“
И при дълг от над 40 трилиона долара тази разлика става вече чудовищна.
Тогава все повече американски бюджетни пари отиват не за нови пътища, здравеопазване или образование, а за … плащане на лихвите по старите дългове.
Към всичко това идва геополитическото напрежение и войната в Близкия изток… а ако петролът остане над 90 - 100 долара, това може да подхрани инфлацията.
А ако инфлацията се върне… тогава Федералният резерв трудно ще може да намалява лихвите.
И някак си така се получава този капан:
висока инфлация - високи лихви - по-скъпи кредити - по-скъп държавен дълг - по-голям натиск върху икономиката.
Светът не се страхува толкова от един внезапен американски фалит, а от бавната промяна… Постепенно инвеститорите да започнат да искат все по-висока цена за американския дълг….
постепенно японските пари да започнат да се прибират обратно…
постепенно държавите да започнат да намаляват зависимостта си от долара и … постепенно разходите за лихви да изяждат все по-голямата част от бюджетите.
Или това не изглежда като някакъв взрив, а по-скоро като бавно затягане на примка около врата… и точно затова е опасно.
И питанката в този случай е…
Колко дълго светът ще продължи да финансира огромния американски дълг на приемлива цена?
Защото Америка може да печата долари, но не може да печата доверие. А Япония може да има огромен дълг, но не може вечно да разчита на почти нулеви лихви.
И когато две от най-големите икономики в света едновременно се сблъскват с по-високи лихви, огромен дълг, инфлационен натиск и геополитическа несигурност, е … това е сигнал, който не бива да бъде подминаван.
И всичко това не означава, че утре идва световен финансов колапс, но е знак, че финансовият свят вече не е същият.
Ерата на евтините пари приключва, а сметката за десетилетията на евтиния кредит започна да пристига.
И тя за съжаление няма да бъде платена само от правителствата, а от нас … обикновените …
А КЪДЕ СМЕ НИЕ В ТАЗИ КАРТИНА?
На пръв поглед ни изглежда, че това е битка между Вашингтон, Токио и големите световни банки, но истината е, че когато САЩ и Япония се “разболяват” финансово, настинка хващат и малките държави.
България няма 40 трилиона долара дълг, нито японския проблем с дълг над два пъти размера на икономиката, но сме част от европейската и световната финансова система.
И когато парите по света поскъпват, това рано или късно стига и до нас. Как?
Първо - чрез лихвите.
Ако световните инвеститори започнат да изискват по-висока доходност за американските и европейските облигации, те ще искат по-висока доходност и за дълга на по-малки държави като България.
А това означава … по-скъпо финансиране за държавата, по-скъпи кредити за бизнеса, по-скъпи ипотеки и потребителски кредити.
Второ - чрез икономиката на Европа.
Над две трети от българския износ е свързан пряко или косвено с Европейския съюз и ако Германия, Франция и Италия започнат да “растат” по-бавно заради високите лихви и скъпата енергия, това означава по-малко поръчки за българските предприятия…
Трето - чрез енергията.
Ако войната в Близкия изток продължи и петролът остане скъп, това неизбежно се отразява върху горивата, транспорта, производството и … цените в магазините.
България не купува само петрол… България купува и инфлация, внесена отвън.
Четвърто - чрез спестяванията.
Когато по света има финансово напрежение, големите фондове и банки стават по-предпазливи, а парите се насочват към по-сигурни активи.
По-малките пазари, такъв какъвто е българският, често остават на втори план… или това означава по-малко външни инвестиции и по-труден достъп до капитал.
И в заключение: Най-големият риск за България не е американски фалит нито пък японския колапс. За нас най-големият риск е светът да навлезе в дълъг период на скъпи пари, висок дълг и слаб икономически растеж.
Защото България е малка и отворена икономика и когато големите икономики ускоряват темпото … ние печелим. Но когато те започнат да натискат спирачките, ударът винаги стига и до нас.
Именно затова случващото се във Вашингтон и Токио не е една далечна история, а процес, който може да се усети след време в цената на кредита, … в работните места, в инвестициите и дори в цените на кварталния ни магазин.
——————-
Росица Калинова
