Хората и народите винаги трябва да доминират по някой признак над другите хора и народи, дори този признак да е фантасмагория
Идентитетът или идентичността според речника на Кеймбридж е “фактът, че сте или чувствате, че сте (въобразявате си, че сте - б. м.) определен тип човек, организация и т. н.; Качествата, които правят един човек, организация и т. н. различни от другите”. Защо пък точно Кейбриджския речник? Първо, защото е някак по-гъзарско, и второ, защото казва нещо много важно - качествата, които ви правят различни от другите. Идентитетът на Икар е, че лети. Ако всички летяха, никакъв идентитет нямаше да бъде. Нищо че на латински identitas означава еднаквост. Някога думите значеха едно, днес означават съвсем друго. Вземете например думата “либерализъм”!...
И забележете: идентитетът не ви прави просто по-различни от другите, а ви прави по-добри от тях. Това е много важно! Хората и народите винаги трябва да доминират по някой признак над другите хора и народи, дори този признак да е фантасмагория. И този признак може да е всякакъв - от праисторическите ти корени до марката на колата, която караш. Хората от РСМ имат история по-млада от президентката им, обаче техният идентитет се е появил 0,00001 секунда преди Големия взрив. Говорим за националният им идентитет.
Сред моите познати има и политолози и някои от тях казват, че нацията е нещо много старо, едва ли не идващо веднага след племето. Много ми е неудобно да им противореча, но предпочитам да наричам “нация” онова множество от личности, което се идентифицира с определена национална държава, независимо дали живее на нейната територия. А такива държави има едва от 200-300 години. Тоест националната идентичност е нещо ново, но затова пък много силно. Който гледа световното по футбол, ще ме разбере. Аз не гледам, но това което ми попада покрай него, е достатъчно краснречиво. Впрочем фанатичната подкрепа за даден футболен клуб (откъдето и думата “фен”) има същият психологически механизъм. Така стоят нещата и с ученическите униформи. От една страна униформата те уеднаквява с всички, които носят същата, но от друга страна те отличава от всички, които носят някаква друга или не носят никаква. И обикновено се гордееш, защото всяко училище намира с какво да се похвали и да изтъкне разликата си от останалите. Едно време например гимназиите носехме костюми със синя риза и червена вратовръзка, а техникумите - бяла риза с черна вратовръзка. И емблемата на съответното училище на ръкава. Моето се казваше тогава “Димитър Полянов”. Сега се казва “Иван Вазов” и е Кеймбриджско като речника, с който започнахме. И децата вероятно се гордеят.
Всеки се нуждае от идентичност. Ние сме като коледни елхи, по чиито клони трептят и проблясват всякакви етикети - “християнин”, “българин”, “цигулар”, “баща”, “кулинар”, “душата на компанията”, “мотоциклетист”. Или пък “програмистка”, “гей”, “веган”, “пътешественичка”, “йога”, “поетеса”, “феминистка” и прочее. Съвкупността от всички етикети по нашите клони - това е нашата идентичност, нашиот идентитет.
Безспорно обаче сред всички тези етикети един от най-важният е онзи, който показва националната принадлежност. По някакъв необясним за мен начин от него произтича голяма част от самочувствието ни. Да вземем нас, българите.
В някои отношения българите сме не по-малко смешни от другите балкански народи. Свикнали сме да се подиграваме на т. нар. “македонци”, но останалите, включително и ние, не сме много по-различни.
Решили сме го хитро, като сме изградили идентитетот си на три стълба - славяни, прабългари и траки. Удобно е, защото ето например идва момент, когато трябва да сме съюзници с г-н Хитлер, и тогава на преден план излизат хунските ни корени, защото славяните са унтерменши и прочее. Скоро обаче палачинката се обръща и за период от половин век ни владеят същите тези унтерменши. Тогава ставаме преди всичко славяни и оттам бликат самочувствието и гордостта ни. За мнозина бликат и днес и аз не виждам нищо лошо, но според ширещото се мнение, щом руснаците са славяни, то всички славяни са гадни. Ширещото се мнение отива и по-далеч. То стига дотам да каже, че руснаците НЕ СА славяни (за да могат украинците да бъдат), но като цяло славяните продължават да са гадни.
В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век социалистическият лагер започва да клони към видим залез (видим, защото той към залез клони още от първите мигове на своя изгрев) и отделните режими обръщат поглед към едни особени тоталитарни национализми, които искат да турят на мястото на досегашния пролетарски интернационализъм. За да оцелеят индивидуално, когато общата приказка свърши. За целта народите спешно трябва да намерят някаква друга идентичност, различна от пролетарско-интернационалистическата.
В България скърцащият завой към тоталитарен национализъм бе оглавен от Людмила Живкова, която бързо създаде около себе си кръг “интелектуалци” с леко окултен профил. Тогава изпъкнаха тракийските ни корени. Даже нарочна наука си измислиха - Тракология. Наред с това започнаха да се прокрадват и елементи на теософията в редакцията на сем. Рьорих. Всъщност това не е просто редакция, а цяла нова окултна система, ново учение, наречено “Агни-йога”, според което Ленин е “махатма”. След автомобилната катастрофа, която претърпява през 1973, Людмила Живкова става ревностна последователка на Агни-йога, което се отразява и на българската държавна политика в сектора на културата.
В интерес на истината трябва да признаем, че нашата крехка интелигенция винаги, още след Освобождението, е била отворена за всякакви шарлатании от този род, което неминуемо оказва влияние и върху националната идентичност. Вижте само Николай Райнов и ще добиете представа за цялата картина. Вижте култа към Боян Магесника, обхванал почти цялата ни “художествено-творческа” интелигенция. И това продължава и днес, та бургаските масони чак паметник му вдигнаха на пристанището.
Изобщо балканските народи са много умилителни, когато през 19 век трябва спешно да създадат свои национални разкази. Българите сме древни покръстители и азбукоизмислители. Гърците са хем елини, хем византийци, макар че днешните гърци имат общо с елините и византийците толкова, колкото и съвременните египтяни имат общо с Рамзес II. Освен езика, а това е много важно.
За жителите на РСМ казахме - те са по-древни от вселената и са пишели на кирилица 6000 години преди Кирил и Методий, само че отдясно наляво. Румънците са римляни, както сочи и избраното от самите тях име на държавата им върху изконните територии на княжествата Влашко и Молдова. Румъния е пълна с Капитолийски вълчици, придобивани по един или друг повод в знак на принадлежността на Дакия към римския свят. Турците пък съперничат на РСМ историчарите със своята грандиозна “Турска историческа теза” (Turk Tarih Tezi), според която всички древни култури и цялата цивилизация идва от древните тюрки в Централна Азия.
Ами сърбите? Съществува цяла сръбска псевдоисторическа традиция, според която сърбите не са дошли на Балканите през VI-VII век, а са автохтонно население от дълбока древност. Така че македонците може и да са връстници на Големия взрив, но все пак тук са пришълци.
Това е смешната картина на балканските национализми, набързо струпани, за да дадат самочувствие на едни хора, които изведнъж са отпаднали от Османската империя и са принудени да живеят в света та националните държави.
Национализмът е сравнително нова идея. Нова и досадна. Но без него не може в това, което имаме като международно положение. Иначе ще се обезличим. По-добре национализъм, отколкото интернационализъм или както днес е модерно да му викат - глобализъм. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
