Има промени в едно общество, които не са въпрос на статистика. Те се появяват първо в начина, по който хората се отнасят един към друг - какво търпят, от какво се страхуват, за какво мълчат и какво вече не смятат за своя работа.
Тъкмо затова зачестилите случаи на тежко насилие, особено към жени от партньори, не бива да се разглеждат само като криминална хроника. Значим е не единствено извършителят. Важна е средата, в която той е живял, израснал и действал.
Какви представи за сила, власт, унижение и отношения между хората е усвоил? Къде са били границите? И кой ги е поставял? Повечето хора примитивно разглеждат всяко обяснение като оправдание, а истината е, че едно общество, което не търси обяснение на причините за опасните процеси, е напълно обречено..Всяко действие може да бъде разбрано и обяснено, без да се снема отговорността от извършителя.
Това ни връща към един по-голям процес- промяната на самата социална тъкан.
През последните десетилетия българското общество премина през дълбока атомизация. Старите общности отслабнаха, институциите загубиха авторитета си, а човекът все повече беше оставян да се оправя сам.
Професор Иво Христов описва този процес през разпадането на социалните връзки и разминаването между формалния обществен ред и реалните отношения.
Това не са просто абстрактни социологически процеси. Те имат последици за начина, по който човек възприема другия. В едно общество с плътни връзки поведението се регулира не само от закона. Има семейство, съседи, професионална среда, приятели, местна общност. Има репутация, срам, авторитети. И усещане, че постъпките ти имат значение и за други хора.
Когато тези връзки отслабнат, не изчезва непременно моралът. Но изчезват част от механизмите, чрез които той се предава, поддържа и налага. На тяхно място идва друга среда.
Социалните мрежи, масовата култура, медиите и инфлуенсърите вече участват пряко във формирането на представите за нормално поведение.
Конфликтът привлича повече внимание от спокойствието. Крайността се забелязва по-лесно от умереността. Унижението може да се превърне в забавление, а агресивното поведение - в образ, който носи популярност.
Научните изследвания върху социалните мрежи са далеч по-сложни от популярната теза, че алгоритмите просто „радикализират хората“. Но вече има достатъчно данни, че платформите могат при определени условия да усилват поляризиращо,омразно и токсично съдържание.
Това е особено важно, когато говорим за млади хора. Защото социализацията вече не се случва само в семейството, училището и приятелската среда. Значителна част от нея се случва пред екран.
И тук „Гераците“ на Елин Пелин изведнъж престават да изглеждат като стара история за едно семейство. Разпадът в повестта започва тогава, когато общото постепенно губи значение. Хората продължават да живеят заедно, но престават да се чувстват свързани от един и същ ред.
Може би именно тези процеси можем да разгледаме като социална варваризация.
Защото там, където отслабват връзките, същото се случва и с неформалните граници. А когато границите изчезнат, законът остава последната преграда.
Понякога и тя се оказва недостатъчна, още повече когато има огромен проблем с правоприлагането, а често и със законодателството. Другият ключов елемент е вярата като сдържащ механизъм, но това е тема, която изисква отделен и задълбочен анализ. Пък и на обществено ниво, тя също е свързана с формирането на общности и цялостната държавна политика
