„Обратният капан на Киндълбергер“: Защо следващата финансова криза може да бъде по-опасна от 2008 г.
Представете си, че утре една голяма американска банка рухне…
След нея започват да падат други банки…. борсите се сриват. Фирмите не могат да получат кредити, а банките спират да си вярват и всеки започва да пази парите си.
А сега си представете и още нещо … този път никой не е сигурен кой ще дойде да спаси системата.
Точно това е страшната идея зад последния анализ на Chatham House.
За да я разберем, трябва да се върнем в 2008 г., … тогава … когато Америка “отвори” крана…
И така …. когато Lehman Brothers фалира, световната финансова система започна да се разпада и проблемът не беше само в Америка. Европейските банки и финансовите институции също бяха зависими от долара.
И тогава Федералният резерв направи нещо … Той отвори “финансовия” кран и доларите потекоха към банките и централните банки по целия свят.
Федералният резерв използва кредитни механизми и валутни суапове, за да предотврати липсата на доларова ликвидност.
Тогава … Америка на практика каза: „Системата е в опасност и ние ще я стабилизираме.“
И се случи така, че хората не избягаха от Америка, а тръгнаха към нея. Инвеститорите започнаха да купуват американски държавни облигации, защото ги смятаха за най-сигурното убежище.
Само през първата година след фалита на Lehman чуждестранните инвеститори купиха близо 1 трилион долара американски държавни облигации.
Или … това беше огромната сила на Америка: когато светът се страхуваше, той търсеше убежище в долара.
Но днес … картината е някак си по-друга и според Chatham House следващата криза може да бъде много по-различна.
Защо?
Ами … защото Америка вече не гледа на света по същия начин.
При Тръмп логиката е някак си “изкривена” и много по-проста:
„Америка първо.“
Вашингтон все повече и повече започна да използва икономическата си мощ като инструмент за постигане на конкретни политически и икономически цели.
И тук се появява … “назряващата” опасност, защото
ако следващата голяма криза избухне, дали САЩ отново ще кажат:
„Ние ще спасим международната система“?
Или пък отговорът ще бъде … „Първо ще спасим Америка“?
Това не е малка разлика, а нещото … което може да промени целия сценарий.
А сега идва най-интересната част …. доларът…
През последните 15 години огромни количества пари се насочиха към САЩ, като чуждестранните инвеститори вече държат американски ценни книжа за над 37 трилиона долара, спрямо около 12 трилиона преди 15 години.
Или … това е огромно доверие, но и … огромна потенциална опасност. Защото ако доверието се обърне, същите тези пари могат да започнат да излизат от Америка.
И тогава може да се случи нещото, което през 2008 г. не се случи…
при кризата …. доларът да не поскъпне, а да започне да пада.
Помислете само.
През 2008 г. светът се страхуваше и … купуваше долари.
И ако при евентуална следваща криза …. светът се страхува … и започне да продава американски активи … и да “изкарва” парите си от САЩ …. тогава доларът ще отслабне.
И … това би било съвсем различна криза.
И тук се появява Тръмп … съществува един много интересен парадокс. Той … Тръмп не обича прекалено силния долар.
Защото силният долар прави американските стоки по-скъпи за останалия свят, а той иска по-конкурентоспособна американска индустрия и по-силен износ.
И това … разбира се, което е добро за американския износител, не винаги ще е добро за световната финансова система.
Защото доларът не е просто американска валута, той е валутата, в която се движи огромна част от световната търговия, кредитирането и финансовите пазари.
Ако доверието в него започне сериозно да се руши, проблемът вече няма да бъде само американски.
А кой ще заеме мястото на Америка?… Тук вече … идва Китай.
Пекин очевидно иска по-голямо влияние в света.
Но …. Китай вече не желае просто да следва правилата, написани във Вашингтон.
Но ето че, има един проблем: Китай все още не може да замени Америка, защото юанът не е долар.
Той няма финансовата система, международните пазари и глобалната роля, които позволяват на Федералния резерв да осигурява доларовата ликвидност на света.
И така стигнахме до най-важния въпрос:
АМИ АКО НЯМА КОЙ ДА ОТВОРИ “КРАНА”?
Точно това нарича Chatham House „обратен капан на Киндълбергер“.
Звучи сложно, но всъщност идеята е много проста…
Америка все още може да спаси системата, но може да не иска да го направи както през 2008 г., а Китай може да иска да има по-голяма роля, но все още не може да поеме тази тежест.
И така … получава се празно пространство, а финансовите пазари не обичат празните пространства.
При нормални условия една криза може да бъде овладяна с пари, кредити и доверие.
Но … когато доверието изчезне, парите сами по себе си невинаги са достатъчни… нали?
И тогава започва истинският кошмар… Банките искат долари…
Държавите искат ликвидност…. Инвеститорите продават активите и …. доларът пада.
Лихвите по американския дълг се покачват, а Вашингтон трябва да финансира огромния си дълг при все по-тежки условия.
И … останалият свят започва да се пита:
„Къде е безопасното убежище?“
Защото през 2008 г. всички знаеха отговора…. Америка.
А ако следващия път отговорът вече не е толкова очевиден?
Или … проблемът няма да бъде просто нова финансова криза, а криза на самата система, която сме приемали за даденост през последните десетилетия.
И затова предупреждението на Chatham House е толкова важно…
Не защото казва: „Утре идва катастрофа.“
А защото възниква един много по-неудобния въпрос:
„Когато следващата голяма криза дойде, кой ще бъде достатъчно силен … и достатъчно готов … да спаси света?“
Може би точно отговорът на този въпрос ще покаже дали старият финансов ред все още е жив или пък вече сме влезли в нов свят, без да сме го осъзнали дори…
—————
Росица Калинова
