Всъщност харесвах манифестациите, беше забавно, събирахме се много хора, празнично настроение. И се усмихвахме не по принуда, а защото бяхме щастливи - сигурни, здрави, уверени в бъдещето, с надежда. Вярвахме, че градим бъдещето.
Много по-унизително е сега. И с чиста съвест мога да кажа, че комунистите никога не са си позволявали чак такъв произвол и наглост във властта. Нито пък такава корупция. И никога не позволяваха явни некадърници да заемат ключови места. Да, имаше проблеми, нямаше западни стоки, бяха ни забранени много неща......но сега, от дистанцията на времето започвам да мисля, че може и да е било за добро.
Свободата не е да говориш, а да те чуват! Сега говорим, но никой не ни чува. Умираме, а никой не ни забелязва. Ровим по кофите, но на никого не прави впечатление. Партията-държава ГЕРБ се грижи само за богатите свои съпартийци. За Партията-държава не е срамно, че в проспериращата България хора умират от глад.
Да, помня и купонната система. Но помня, че в класовете бяхме по 37-38 ученика, всички бяха образовани, всички имаха работа, жилища и никой не беше беден. И най-важното ....имаше сигурност в утрешния ден....
А вие сега сигурни ли сте за утре........!?!
Елена Гунчева
