Надали има българин, който да не пита защо в малка България броят на чиновниците достига сериозен процент от населението на държавата. А в същото време, когато се нуждаем от услуга, да ни мотат и затрудняват по всякакъв начин. Армията от чиновници достига абсурдни висоти. Често се отнася с гражданите като навлеци, които й пречат да работи.
Покрай европейските изисквания за публичност и прозрачност, бюрокрацията също достигна невиждани абсурди. От едно бюро на друго се пишат писма с по три подписа, а въвеждането на най-елемтарната молба в електронната деловодна система изисква поне половин час. В резултат и чиновниците са недоволни, и гражданите необслужени.
В същото време тази армия се разраства. Не защото е нужна на хората, а защото е нужна па управляващите партии. Който не става за нищо на свободния пазар, си намира топло местенце в администрацията на хранилка. Масови са случаите, когато новите партийни назначения дори не знаят какво трябва да вършат на мястото, на което са сложени. Но пък заплати и бонуси са гарантирани.
Днес разбирам, че община Пловдив се гласи да вдигне драстично такси и цени на услуги. Защото, естествено, е монополист. И още по-естествено - защото тази армия хрантутници, назначени от управляващите от ГЕРБ и обединението патриотари, трябва да се издържа. Например като деветимата заместник-кметове - всеки с кабинет, секретарка, шофьор, представителни разходи, командировъчни и семинари. И за целият този кеф плащаме ние - гражданите. В същото време като отидем да си свършим някаква работа, имаме усещането, че сме попаднали в заведение за лечение на хора с ментални проблеми или душевни заболявания.
Естествено, има и хора, които са кадърни и работят. Но са такова малцинство, че само затвърждават правилото. Всъщност те вършат работата и на калинките, които клатят крака по бюрата.
Крайно време е да се преустаови този абсурд. България няма нужда от чиновници, чийто брой е по-голям от този на армията и полицията, взети заедно! Освен пилеене на обществени средства, това е насърчаване на некомпететността и безхаберието.
Елена Гунчева
