За един унгарски евреин би трябвало да е истинска житейска трагедия, когато не го възприемат нито като унгарец с унгарците, нито като евреин с евреите.
Особено когато това се случва във втората половина на неговите 80 години и почти не му остава живот да бъде нещо по-различно.
Дори ортодоксалната ми непоносимост към Сорос в някакъв смисъл му съчувства чисто човешки. Не просто да не бъде почитан в Унгария и Израел, а да бъде гонен оттам и третиран като заплаха за държавите – за целостта им, за сигурността им, за независимостта им, за демографското им бъдеще.
Не просто да е обичайният непризнат пророк в собственото си село или семейство, а да бъде персона нон грата за род и родина.
Прекалено жестоко дори за личност като Сорос. Но и някак напълно заслужено, някак много логично, някак житейски иронично.
Когато си прекарал голяма част от живота си в мащабна война срещу понятията Род и Родина, когато не си жалил пари да ги заличиш, накрая и родът, и родината те заличават от себе си. Правят го в края на живота ти заради цялостно творчество и нямаш физическо време да реагираш.
Увреждат непоправимо идентичността ти, както си опитвал да направиш същото с тяхната.
Обявяват те за международен НПО престъпник и не искат да имат нищо общо с теб. Не искат да те виждат, не искат да те чуват и правят всичко възможно да се разчуе.
За всеки обикновен гражданин по света това би било морален позор, би било дъното на живота във всеки един смисъл. Но как е при гражданите на света – за тях може би няма нищо драматично. Може би не е никаква човешка трагедия, защото и без това презират държавите, най-вече собствената си.
Непременно обаче го уточнете, ако сте от циганските българи. Ако сте охранени копелдаци, отгледани от Сорос още от малки копеленца, седнете и му напишете писмо. Подходящо е да го започнете със „Скъпи татко”.
Питайте го как се чувства като чужд сред свои и кои всъщност накрая се оказаха негови хора. Питайте го все още ли няма значение какъв си се родил, какъв си бил, къде искаш да бъдеш погребан.
Питайте го всичко, а в последните метри на своя живот той вероятно ще бъде искрен със своите копелета. Вероятно като баща ще се опита да предпази копелдаците си от повторение на собствения си позор заради загубената идентичност и принадлежност. Ако, разбира се, в тези загуби въобще има нещо позорно според идеолога на световното гражданство. Точно това трябва да уточните и точно сега му е времето, за да не свършите по неговия начин.
Защото може би се задават времена, когато с вашата идентичност и принадлежност ще се появят същите неудобства. Когато няма да бъдете нито българи с българите, нито цигани с циганите.
Когато българите ще ви презират, а циганите, за които си дадохте и продадохте гъзовете, въобще няма да ви познават.
И не знам как ще живеете тогава, но ще бъде живо мъчение, предполагам. И дори няма значение дали ви го пожелавам - просто е добре да сте подготвени за такива времена.
Сами виждате какво става с татко Сорос – накрая го застигна и логиката, и иронията на живота. Дори и той не е по-голям от тях.
Автор
Калин Руменов
http://lentata.com
