Това е записано в краткия ни дневник по това време на пътешествието. Записано е, защото от колата пред нас, също българска, една българска ръка отвори прозореца и изтупа един вестник, от който се посипаха по земята яйчени черупки, обелки от салам и краставица, остатъци от домати, трохи и фасове, които почукаха на предното ни стъкло. После българският вестник беше прибран от българската ръка вътре в колата и прозорецът беше затворен.
Гадна и безсилна ярост ме обзема в такива моменти. Не искам да съм българин доста често. Знамето на българите не е трикольор. То е стар вестник, пълен с остатъци от сухоежбина, развян по пътищата на един свят, който се опитва да се опази чист.Българи, не бъдете свине!
140
