Мисъл от вчера на един мой добър познат, за когото разказвах веднъж тук. Той работи в административния отдел по снабдяването в държавна институция. Бе ми споделил за безкрайните банкети, софри, коктейли, соарета, пийвания и хапвания за държавна сметка, които се вихрят в местоработата му. Постоянно и непрекъснато. През целия си близо 60-годишен живот като снабдител не е виждал подобно нещо.
Честно да си призная, по време на моето битие на политик, аз винаги се шокирах какъв апетит се отваря на хората край шведската маса! Някои имат второ дихание, други - втора младост, а край шведската маса мнозина започват да имат втори апетит.
И понеже където е НАТО, където е ЕС, там винаги има пищни коктейли с много храна и много питиета, в определени моменти тогава се прокрадваше у мен подозрението, че евроатлантическото и европейското устремление на политиците ни е продиктувано именно от съблазните и изкушенията на шведските маси в НАТО и ЕС.
Вярно, Швеция не е в НАТО, но шведската маса е. Пък и в Швеция няма такова понятие "шведска маса", както в Русия няма "руска салата".
Склонен съм дори да си обясня охлаждането на евроатлантическия и европейския ентусиазъм у политиците ни напоследък с простия факт, че те наистина са си мислили, че НАТО и ЕС са по една огромна шведска маса, от която изяждаш колкото можеш да вземеш, а пък то се оказа, че членствата в тези два съюза са свързани с отговорности, с работа, с усилия и принципи - все едни такива стипчиви на вкус неща.
Ето защо като киселото грозде, членствата в НАТО и ЕС също предизвикват у политиците ни скомина и по тази причина не-съвсем-съюзническото ни „меко казано“ поведение в НАТО и ЕС те наричат провеждане на независима външна политика и отстояване на националните интереси.
Да, ще поясня, че обобщавам така - "политиците ни" по една простичка причина - ние за първи път имаме парламент, в който няма партии с последователни, убедени, твърди и непоколебими представители на проевропейското и про-евроатлантическото крило от политическия спектър у нас.
Николай Слатински
