Баш майстори сме на измамите

Още от Възраждането шмекери ловят лапнишарани

За да оцелее, нашенецът е принуден да хързулне ближния в частност и държавата като цяло

Генетически българинът е устроен да хитрува, мами и лъже. Тази национална особеност има историческо оправдание. Предците ни са живели в тежки условия, под чуждо робство и домашно подтисничество. За да оцелее, нашенецът е принуден да хързулне ближния в частност и държавата като цяло.

Първите документирани свидетелства за тарикати и лапнишарани са от Възраждането. В архива на Найден Геров се пази препис на рекетьорско писмо с дата 12 февруари 1876 г. В него фалшив Левски изнудва богат търговец. Христо Пулиев, родом от Карлово, върти успешна търговия в Галац. "Г. Христо Н. Пулиев, поздравлявам та да разбирете как сме живу и здраво до тоя чяс, и молим Бога за вашето здрави", са уводните думи на депешата.

По-нататък авторът иска 10 лири. "Ако да не изпроводиш - заплашва той, - тогива ще да позная защото не си ми нито съотечественик нито патриотин, тогива да знайм, защото като отидя в Карлово, първо и първо ща да убия майка ти, после ща изгора и мишкити ви."

Жълтиците да се изпратят на ул. "Каля Мошилор" 40 в Букурещ, сочи изнудвачът. "Аз ваш покорний Петър Караиванов трети Левски", подписва се той. Използвано е името на по-малкия брат на Апостола Петър, който също носи прозвището Левски.
По същото време фалшификаторско ателие работи в букурещката квартира на Киро Тулешков. "Стаичката на Тулешкова имала следующуто дередже – описва обстановката Захари Стоянов. – В собицата, гдето имало място и за готвене, горял силен огън, на който врели няколко железни съдове с неизвестна жидкост. Отстрана имало едно малко духалце, с което един раздухвал, а други бъркал в гърнетата. Върху една масичка имало около 20-30 малки гипсови чашички, наредени като батарея."
Според летописеца продукцията била руски рубли, турски лири и друга чужда валута. "Майсторът им бил – отбелязва той – Петър Дългият, наречен Татмата, родом от Болград, златар по занятие. Останалите други били: Димитър Македонски, Иванчо Бесарабчето и племенникът на Ив. Адженова."

Никола Наумов не трупа опит във Влашко, а в страната на неограничените възможности. Като златотърсач в Калифорния, откъдето носи прякора Американеца. След изчерпване на златните залежи там пробутвали на лековерните евтини жълти сплави, наречени Fool's Gold – Злато за глупаци.

Американеца се връща у нас и хвърля въдица за лапнишарани. "От кило злато правя три!", подшушва им той. Очите на лакомите светват и те инвестират в алхимичната лаборатория.

Сред жертвите са известни фамилии като Губиделникови. Кольо е достатъчно умен, за да не атакува директно Георги Губиделников. Милионерът е на "ти" със златото. Затова мошеникът прави маньовър, намира сгода да подлъже жена му.
Един слънчев ден на 1930 г. двамата се срещат в шумаците на Борисовата градина. Госпожата бърка в чантичката си и подава пачка от 400 000 лева. Като лъсва измамата, Георги отвъртял на половинката си звучен шамар. С това сложил точка на случая.

Семейството на милионера Губиделников е жертва на ловка шашмалогия.

Друг тарикат излиза с обратен гард. Защо да се фалшифицират пари и злато, когато може да се спечели от истинско съкровище? Тази идея светва в главата на Друми Друмев.

Той възкресява легендата за имането на Иван Шишман. Четири делви със златни монети, девет със сребърни, пет ковчежета с брилянти и още толкова с накити заровил царят в крепостта Урвич край Кокаляне. Отделно били златните слитъци. С тази стръв Друми хвърля въдицата за лапнишарани.

През 1930 г. е в Белгия. "Белгийската полиция съобщава, че в курорта Спа Друмев се запознал с красивата и богата контеса Де Н. от Брюксел", пише вестник "София" под заглавие "Подвизите на един мошеник".

Нашият доверява на знатната дама какво съкровище се крие в отечеството му. "Нямам обаче средства за разкопки!", въздъхва мрачно той. Срещу процент от печалбата тя инвестира в предприятието 10 000 франка. Друми пресмята, че няма да стигнат. Тогава благородничката добавя още 30 000. По тогавашния курс сумата е около 800 000 лева.

В областта на техническите изобретения се труди Димитър Юлев. В своя дом на улица "Старочерковна" в Лом той се запретва да осъществи мечтата на човечеството. "Вечният двигател" – машина, която произвежда енергия с ресурси от нищото!

"Вечният двигател", който Димитър Юлев патентова в Парижката академия на науките.

Двигателят на Юлев се състои от турбина, затворена в барабан, вертикален вход и рамо с тежести. Налягането се упражнява отляво и турбината ще се завърти обратно на часовниковата стрелка. Веднъж поела, тя никога няма да спре, твърди конструкторът. Принципът е елементарен и затова е гениален, внушава той.

През 1910 г. Димитър Юлев заминава за Франция да патентова откритието. Отначало е посрещнат подозрително, защото Парижката академия на науките не разглежда проекти за вечни двигатели от 1775 г. насам.

Балканското красноречие обаче убеждава специалистите и те признават иновацията. Ломският Леонардо триумфално се връща с осребрен патент в джоба.

Ето го и класикът в жанра Пантуди. Строен, с правилни черти на лицето и живи очи – това е легендата на измамата. Извисява се с цял ръст над всички колеги. По произход е евреин, но сменя името Давид Леви с Димитър Левков. В историята остава като Пантуди.

Пантуди говори френски, немски, испански, румънски, гръцки, турски и малко английски. Обикаля цяла Европа, прескача и до Африка. Живее като фараон, пръска фантастични суми за гуляи, неизбежно обкръжен от дузина почитателки.

Неговата биография е безкраен сериал като "Дързост и красота." С брилятни хрумвания и внезапни обрати.

В един момент например Пантуди решава да зареже престъпния занаят и става кабаретен артист. Започва в "Император Диле", после се прехвърля в "Мулен Руж", сетне гастролира и в други лъскави заведения. Гвоздеят на програмата му е красива унгарска куртизанка, която разиграва на търг. Тя излага прелестите си, а клиентите наддават.

Една нощ във "Верона" сумата стига 50 000 лева. Оказва се обаче, че това е реклама с поредната измама. Мераклията бил подставено лице, нямал в джоба си пукнат грош!

Автор: Росен Тахов

trud.bg