БАЙ ФЕНОМЕН

Заплахата на Цуки да ни спре фейсбука се оказа фалшива новина. Всъщност той няма защо да го спира. Ние сме спрели във фейса и ставаме все по-малко. Тук се изолираме групичката на възрастните социални емигранти – хора над 35, които постепенно губят ясна представа какво вълнува идващите поколения. Вярвам, че всяко поколение си мисли, че следващото идва с влошено качество. Само че сега между поколенията не просто има ясна граница, а огромна пропаст.

Отделих малко от времето си да проумея какъв е тоя “феномен”, за който чух съвсем скоро. Нашенски Youtube влогъри имат над 600 000 последователи, а някои от видеата им имат над милион гледания. Те имат и издадена книга, което всъщност е нищо, защото идолът им Емил Конрад има цели шест. Тези влогъри са млада двойка с чувство за хумор, бързи реакции, обиграно поведение и достатъчно самочувствие. Същите снимат истински филм (според техните думи - с бюджет от 400 000 лв), който в момента е на път да се превърне в касов хит по кината. Снимат си героите, които са развили вече в интернет - дежурните клишета - селянин, циганин, полицай. Купчина пресилени образи, които говорят на силен диалект, плезят се и крещят, за да са смешни. Понеже гледам с критичната кисела физиономия на човек, ангажиран и зависим от няколко изкуства, изпитвам съмнения, че зрителят на този филм ще го помни дълго.

Точно тук е феноменът, тъжен и грапав. Бързаме да си кажем, че новите поколения не желаят да гледат, четат или слушат неща, които да остават в съзнанието им дълго. Отсъждаме, че в главата им трябва да е празно, да има място за още и още. Понеже изкуството в наши дни е за скролване. Но дали трябва да приписваме този грях единствено на младите? Някои сега се радват мимолетно на “Бай Иван”. А преди тях, хора от предното поколение, уж мимолетно, са се смяли на “Шоуто на Канала”, “Аламинут” или “Комиците”.

Трябва да се откровени и да признаем нещо. Употребата на лековато, повърхностно удоволствие, претендиращо да бъде изкуство, съвсем не е феномен. Това е наследство.

Радослав Бимбалов