Събира загар в Охрид и Слънчев бряг
През 1917 година лятото е много горещо, като сегашното
През 1917 година лятото е много горещо, като сегашното. Горещо е и по фронтовете на Първата световна война. Вардарска и Егейска Македония са освободени от българското войнство. Престолонаследникът княз Борис Търновски е на обиколка в новите земи.
На 10 юли той е в Охрид. Пали свещ в църквата “Св. София”, построена след християнизацията по времето на неговия предтеча Борис I. После решава да се разхлади в езерото. Във водата се къпят биволарчета с биволи. Князът е в офицерска униформа, сваля мундира и се гмурка между децата и животните. Те не знаят кой е той. След време пастирчето Коте Симев разказва:
“Царот биде, царот! Плаваше окол нази, пликаше ни со вода. Мене пита: “Как се зовеш?” Коте, думам, а он: “Да знаш, бугарско юначе си, бугарско, не сръбско.” Как излезоме на сухо, даде ни по неколко паре и вика: “Айде вадете биволете и по здраво!”
Живописният епизод е запечатан от фотограф в няколко снимки. Съхранени са от капитан Лука Малеев. Той е адютант на ген. Никола Жеков, главнокомандващ Действащата армия. По време на обиколката генералът го аташира към свитата на Борис.
Престолонаследникът страда от ишиас и след банята го срязва кръста. Ишиасът го мъчи до края на живота. На 15 ноември 1940 г. Борис се среща със своя довереник Любомир Лулчев.
Охридското езеро, 10 юли 1917 г. Борис в компанията на биволарчета.
“Царят започна с болката си - пише Лулчев, - на която празнувал 25-годишен юбилей миналата година, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка.”
Царят се цери в минералните извори на Банкя и Карловските бани. Със същата цел заръчва къпалня в Хисаря. По време на строежа обаче там се опитват да го излъжат с парите. Басейнът остава недовършен.
Черно море помага
при ишиас
Солта и минералите във водата облекчават страданието. Затова царят е редовен гост на крайбрежието. Една фотография го документира на Узун кум. Това е старото име на Златни пясъци, в превод означава Дълъг пясък.
Жаркият ден е 13 юли 1922 г. Борис и още четирима мъже позират пред окото на обектива. Последният вдясно е адютантът Коста Скутунов. Той е истински морски вълк.
След Ньойския диктат наши военнопленници се връщат с кораб от Корсика. Царят решава да ги посрещне в открито море. Вълните са високи, но Борис командва: “Скутунов, моторната лодка!” Благодарение уменията на морския офицер мисията е успешна.
В своите спомени Коста Скутунов хроникира:
“В първите дни от царуването си царят преживя тежки изпитания. Страната изживяваше една истинска революция. Независимо от това, ние бяхме окупирани от победителите. За контролиране клаузите на примирието и на подписания в гр. Ньой мирен договор в София се бяха настанили една Контролна и една Репарационна комисии, които тормозеха страната ни. Когато не можеха да наложат на правителството исканията си, председателите на тези комисии се обръщаха към царя. В такива случаи със своя авторитет царят винаги успяваше да смекчи прекалените им претенции.”
“В това време положението на царя беше извънредно тежко - свидетелства очевидецът. - Той просто вегетираше под опекунството на министър-председателя Александър Стамболийски, който чувстваше, че амбицията му е удовлетворена, защото беше почти пълен господар на страната, макар че беше почнал да се убеждава, че между демагогията и управлението има голяма разлика.”
Стамболийски с любовница
в “Евксиноград”
“Той е имал репутация на “женкар” - пише за селския водач проф. Джон Бел. - Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността є намалява.”
Александър Стамболийски търси утеха в обятията на някоя си Пенка, която поетично нарича Татяна. “Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал - изповяда се влюбеният земеделец. - За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.”
Докато е на власт, двамата летуват в двореца “Евксиноград”. По ирония на съдбата “Сандрово” е първото име на резиденцията. На княз Александър Батенберг викали Сандро, а на адаша Александър Стамболийски казвали Сандо.
Тук го хваща в обектива папарак. Автор на скандалните снимки е Стоил Лефтеров. Емигрант от Македония, той учи занаята при известния столичен фотограф Димитър Карастоянов.
През 1919 г. Карастоянов умира и Стоил остава без работа. По препоръка на министър Цанко Церковски е назначен “главен градинарин” в “Евксиноград”. Една юлска утрин Стамболийски го вижда да превива гръб с мотиката. От дума на дума разбира, че Стоил може да снима.
Повишава го в “главен фотографин”
на имението
Заръката е да снима снагата му в героични пози на морския бряг. Стоил обаче е заразен от папарашка треска. Дебне в храстите наоколо и щрака каквото види. Стамболийски влиза в морето с Пенка и бодигарда. Нашият фокусира и щрак - кадрото става исторически факт! По този начин са направени над 20 скандалиозни фотоса.
За разлика от Стамболийски, цар Борис е много внимателен към личния си живот. През лятото на 1933 г. той е на почивка в Швейцария. Царица Йоана си спомня:
“Една вечер в Курсаал седнахме около масичка царят, аз, зълвите ми Евдокия и Надежда и не си спомням кой още и гледахме многобройните елегантни двойки танцьори, които се въртяха на площадката. Изведнъж виждам Борис да става рязко и да се втурва към вратата. Мисълта ми бързо се насочи към някаква опасност. Поисках да стана и аз, но Борис вече се беше обърнал и от един ъгъл ми правеше знак да остана. Появи се след миг един фотограф с апарата си. Минахме незабелязани и Борис се върна на масата. Страхуваше се да не се появи във вестниците и да бъде стръв на противниковата пропаганда, която незабавно щеше да предаде в Москва новината за царя, който се забавлява и пие шампанско, докато народът тъне в мизерия.”
“Трябва да заявя, че всички пиехме лимонада”, уточнява царицата.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
