"На Ердоган му казвам Тайпи още от времената, когато бяхме кметове”. Тези думи на българския премиер Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските лидери в нацизъм, а отношенията между Турция и Европа бяха крайно влошени.
Двамата са били кметове по различно време и с десет години разлика, но тук важно е обръщението - Борисов не пропуска възможност да нарече турския президент Тайпи и да уточни, че “така му казват близките приятели”. И наистина: Борисов изглежда като най-близкия на Ердоган европейски лидер. “Благодаря на Тайпи”, произнесе той за пореден път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна църква “Свети Стефан” в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите “Искам да благодаря на моя приятел Бойко Борисов”.
Именно на фона на тези отношения премиерът на България ще бъде домакин на срещата на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, насрочена за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят прекия диалог, който на практика бе прекъснат заради масовите нарушения на човешки права в Турция след потушаването на опита за преврат през лятото на 2016 година.
Защо Борисов?
Как българският премиер се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен председател на ЕС, а Европа и Турция започнаха да затоплят отношенията си - и вече им е време за нормализиране на диалога. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са теми, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е достатъчен отговор - следващият председател на Съвета на ЕС е Австрия, но никой не може да си представи младия канцлер Себастиан Курц в ролята на посредник и приятел и на двете страни, който призовава към компромиси. Именно това се очаква от Борисов. При него няма опасност да постави остро въпроса за нарушаването на човешки права и да поиска прекратяване на преговорите за еврочленство на Турция, както би направил Курц.
А защо Борисов има такива отношения с Ердоган? Очевидните отговори са два - лични симпатии и респект/страх от силата на съседа. Борисов нееднократно е изразявал влечение към мачисткия стил на управление на Путин и Ердоган - силните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също така, че се страхува “да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция”. Страхува се и от “най-голямата армия в Европа”. След срещата си с Курц Борисов припомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, но България е била под нейно владение в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от “Трета световна война” по повод действията на Турция: “Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от кризата, или да докараме армия от НАТО, която да застане срещу друга натовска армия”.
Критики в България
Докато близките отношения на Борисов с Ердоган повишават цената му в рамките на ЕС (защото все някой трябва да говори с Анкара), на вътрешната сцена тази близост му създава проблеми. Българите традиционно възприемат Турция като заплаха, обяснения за което не е трудно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да създава трудности на своя български приятел - през няколко месеца казва как Кърджали е или “в сърцето му”, или в “душевните граници” на Турция. Последната реплика даде повод на опозиционната БСП да поиска от Борисов да декларира пред Ердоган, че това е “провокация срещу суверенитета и националната цялост на България”.
Критиките срещу Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, така и от либерални проевропейски - Съюзът на съдииите в България го призова “да покаже национално достойнство, самочувствие, смелост и принципност при отстояването на основни демократични принципи” и да се застъпи за задържаните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе критики и през август 2016, когато София набързо екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали обявените от Турция данни за контрабанда на произведени в България цигари не правят българските власти по-сговорчиви.
На всичко това Борисов отговаря с напомняне за потенциалната опасност от мигранти и за неговата отговорност като премиер на България. А целта си обяви още в началото на тази година в Истанбул: “Ние сме длъжни през 2018 да нормализираме и да направим отношенията между ЕС и Турция такива, каквито бяха преди само няколко години”.
Автор Иван Бедров
http://dw.com
