Казват, че хората имат поне три лица. Едно за пред близките, друго за пред хората, а трето - което не показват на никого.
Затова от хилядолетия се счита, че е
необходимо с някого да изядеш една торба сол, та да го опознаеш.
И до неотдавна наистина така е било.
Днес обаче нещата различно стоят. Времената са други и всичко е ускорило своя ход. Днес всеки от нас е сложил света в “джоба си” и сме на един миг отстояние от всичко, което ни интересува. Можем да прочетем, да чуем и да видим.
Днес, за всеки от нас е достъпно почти цялото човешко познание, всичко случило се, всичко изречено, всичко показано.
Да се осведомим днес не е трудно, а често се случва дори против волята ни. Новините излизат, преди да сме даже потърсили.
Такъв е днешният ден, а тази забързаност способства всеки от нас почти мигновено да се определи и покаже какво му допада, какво го вълнува, към какво се стреми и в крайна сметка - какъв е.
А както всякога е било ние се определяме - харесваме или отхвърляме - съобразно нашите лични нагласи какви са.
Ако сме дребнави и хитреци - това одобряваме;
Ако сме склонни да приспим съвестта си - тези с приспаните съвести са горе в очите ни;
Ако нямаме нищо против клеветата - клеветниците ни вдъхновяват…
И обратното също е вярно…
Мъничко, зрънце смелост да има у нас - смелият ни служи за пример;
Кучешка колиба да сме създали с ръцете си - създаващият ни вдъхновява…
Толкова думи написах, за да изясня едно просто нещо:
Днес, когато всеки от нас - много бързо може да прочете, чуе, види и разбере кое - как е - не е възможно да бъдем подведени. Ако човек е почтен няма как да се заблуди. Нещата са пред очите ни, а ние харесваме или отхвърляме - не по причина заблуда, а съобразно това какви сме самите.
Пиша, за да изясня защо така бързо “паля” и разприятелявам.
Премахвам “приятелства” - включително стари, защото такива са времената. Всеки много бързо се определя и си намира мястото в единия или другия “строй”.
Някои, измежду разприятелените ми пишат:
“Ама купувал съм книгите ти”
Да, вярно е. Но купили сте книгите ми, а не съвестта.
Христо Христов
