ПАПИЙОНКИ И ГОЛИ РЪКАВИ

Жури с председател Георги Лозанов е дало награда на Цветанка Ризова за най-добра телевизионна журналистка. Наградата с казва „Свети Влас“.

И Георги Лозанов, и Цветанка Ризова са омръзнали до смърт на всеки, който не се изхранва от това, че се движи по жълтите павета. Папийонковият Георги Лозанов е синоним на нагаждаческа русофобия и вечен демократичен абонат за високоплатена служба. А мрънкането му и буйните коси някога са абсолютно достатъчни, за да стане професор. Мрънкаш ли под носа си и гледаш ли тревожно и разсеяно – готов си за професор. Задължително трябва и да не ти се разбира много какво казваш. И ако може – да харесваш Кафка.

Цветанка Ризова години наред виси в телевизора и бавно, тихо, напоително ни отчайва и от журналистиката, и от презумпцията за безпристрастност.

Папийонката и Голите ръкави – как да не се самонаграждават ?

Такива като Георги Лозанов и Цветанка Ризова има поне петстотин, хиляда – по-добри, по-ясни, по-отдадени. Но понеже собствениците на телевизиите не дават пет пари какво мислим, държат Папийонката и Голите ръкави, за да ни отчаят и да ни наврат носовете в ракията и в пържения боб. 

Преди дни в едно свое предаване, когато стана дума, че сме приети в Еврозоната с лъжа и фалшификация и че са ни мамили, че всичко няма да поскъпне двойно, същата тая отличена журналистка изрече знаменитата фраза: „Каквото било – било“. Как да не ѝ дадеш награда? За „каквото било – било“ винаги се дава награда, защото „каквото било – било“ означава замитане, прах в очите и амнистия за тези, които ни лъгаха. И за тези, които ни съдират сега кожите. 

Съберете Георги Лозанов и Цветанка Ризова в едно и ще получите идеален образ на нашата несъстояла се журналистика. 

Това с наградата е тест – за нашето видиотяване и волско търпение, и намигване към бъдещи Папийонки и Голи ръкави. 

Николай Милчев