Мисля си, че проф. Габровски само да присади мозък на Кирил Петков ще е венец на неговия престой в политиката. Защото в момента кандидатурата му за премиер може да се сравни само с колективна мозъчна операция... И ако не се осъзнаят в Парламента ще се окаже единствената му неуспешна през цялата му кариера операция. Защото българският "политик" не може да осмисли саможертвата на човек, който може да захвърли цялата успешност на професионалния си живот, за несигурността в политиката.
Всъщност, единственото сигурно в нашия политически живот е, че средата му не е стерилна като в операционна зала. Средата е като в помийна яма. Проф. Габровски (както и Герджиков, апропо") по нещо приличат на онези успешни българи, които зарязват богатства и успешен живот в Австралия и Америка, за да положат доброволно костите си из окопите на Балканската война.
А докато в политиката не може да се осмисли подобен акт, не жест, а акт, то тогава политиката ни ще прилича на стих от Миряна Башева: "А на културния фронт - лайна"... Или на Левчевото: "Човек за човека е българин"... Докато не осъзнаем Иван Динковото: "Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици"...
Мисля, че и това е повод за размисъл, преди да влезем в операционната за присаждане на мозък...
Карталов
1 year before
Стоянов, а нещо за "Рязаният поп" от Банкя?! Нека Габровски първо оперира неговият болен мозък, за да докаже, че е политически неврохирург, а после да се занимава с другите.....
Коментирай