ДЪЛГАТА РЪКА НА БРИТАНИЯ И ПОРЕДНАТА ВОЙНА МЕЖДУ ИНДИЯ И ПАКИСТАН!

Тези дни между Индия и Пакистан започна пета поредна война. Предните бяха в 1947, 1965, 1971 и 1999 год. 

Това, което се случва днес между Индия и Пакистан не е само спор за разделения щат Джаму и Кашмир. Конфликтите са планирани много отдавна от Британската империя, когато техните колониални власти прехвърлиха властта на местните жители в 1947 год.

Актът за независимост на Индия от 1947 г. е гласуван от британските парламентаристи в британския парламент. Този акт беше британският закон, според който трябваше да се определи бъдещето на колониална Индия.

 Той всъщност беше инструментът за разделянето на Индия. Този акт постановява да има две отделни владения - Индия и Пакистан (мюсюлманско мнозинство), разделени от пряко администрираната британска колония. Освен това имаше повече от 500 по-малки кралства (княжески държави), на които беше дадена свобода да изберат някое от владенията (Индия или Пакистан) или да останат свободни като независими държави съгласно Закона. 

Освен това актът за независимост постанови, че ще има не един, а два Пакистана (Източен - сега Бангладеш и Западен - днешната държава Пакистан), по един от двете страни на Индия, разположени на хиляди мили един от друг.

 Бангладеш става независима държава през 1971 г. в разгара на Студената война.

Британците управляваха и експлоатираха Индия почти 200 години. Маунтбатън беше призован да прехвърли властта на индийските лидери. Родните борци за свобода бяха само лидери на граждански движения. Те нямаха административен и военен контрол през 1947 г. Лорд Маунтбатън беше в позицията на абсолютна власт. Той беше лицето, отговарящо за прилагането на Закона за независимостта на Индия, разделянето на Индия и предаването на властта. Завършилият в Оксфорд мюсюлмански водач Мохамед Али Джина никога не е вярвал, че ще види независим Пакистан през живота си. Маунтбатън договори плана за разделянето, а Джина най-вероятно е бил удобен инструмент в политиката “разделяй и владей”. Индийските лидери, начело с Махатма Ганди и Джавахарлал Неру от самото начало се обявяват против разделението на колонията, но думите им остават нечути от британската власт. 

Така се стига и до разделението и предаването на властта. Лорд Сирил Джон Радклиф е повикан от Англия, за да начертае линии на разделяне между Индия и Пакистан. Той нямал никаква представа за Индия или нещо за историята, културата или географията на Индия и никога не е живял там. Смята се, че просто е начертал линии върху картата, без да има никаква представа от националните или религиозни общности. Дали е било така, обаче? Последвалите кръвопролития, продължаващи и днес, сочат, че това е било направено нарочно, за да се посеят раздор и омраза. По същия начин британските колониалисти са чертали границите на бъдещите държави в Африка и близкия изток. 

 Разделянето на Индия беше най-трагичният човешки геноцид, изкуствено извършван в човешката история. Повече от 14 милиона души бяха разселени и близо три милиона души загинаха или изчезнаха. Това беше прощалния подарък от Британската империя за хората от Индийския субконтинент.

 Омразата, създадена от Англия, я има и днес между Индия и Пакистан. 200-те години на антиуправление и омраза срещу британците бяха забравени и обърнати от самите англичани в омраза между етносите и конфесиите в Индия, които няколко пъти и до днес водят до войни, които по същество са граждански войни.

  Тази омраза беше допълнително институционализирана между двете страни, като ги накара да развият отделни огромни. Днес Индия има 1.4 милионна армии, а Пакистан - около 700 000. И двете държави притежават ядрено оръжие.

 Актът за независимост на Индия е грандиозен план за излизане на Великобритания на огромната колония от империята, без да оставя следи от престъпленията си, като същевременно запази аурата на гордост и благородство на британците. 

 Враждебните действия между Индия и Пакистан не водят началото си от хората или правителствата на Индия и Пакистан. По-скоро клаузите, споменати в този конкретен британски акт, са основната причина за отключването и тлеенето на продължаваща враждебност между двете нации. Актът наистина беше добре изготвен и насочен в желаната посока предвид бъдещето на международната геополитика след края на Втората световна война. 

Ужасът започна веднага след подписването на Акта за независимост.. Масовото преместване на населението от индуси и мюсюлмани и обратно беше планирано от администрацията на Маунтбатън. Милиони бяха засегнати. Хората от тази древна цивилизация, които са живели хиляди години в своите градове, села и села, са били изгонени от къщите и домовете си за миг.

Целият ад избухва буквално за дни. Преди хората да успеят да вземат решение, насилието е избухнало и е погълнало целия регион. Хората, които са живели рамо до рамо от векове изведнъж стават врагове. Имало масови убийства, изнасилвания, грабежи и отвличания. Приятели, съседи и братя бяха накарани да се избиват един друг. Това беше най-трагичният изкуствено извършен геноцид в човешката история и лорд Маунтбатън беше отговорното лице. Повече от четиринадесет милиона души бяха разселени и близо три милиона души загинаха или изчезнаха по време на разделянето на Индия. Това беше прощалния подарък от Британската империя за народа на Индия. Това беше по-трагично от Холокоста и световните войни, но не се учи в световната история. Приятели, съседи и братя бяха накарани да се избиват един друг. 

Последният вицекрал на Индия лорд Маунтбатън беше обещал на британския император, негов братовчед, че поне ще запази Индия и Пакистан като владения, зависими от короната, образувание, наречено Commonwealth Nations - бивши колонии на Британската империя, известно и като Британска общност.

През 2010 г. Индия с гордост беше домакин на Игрите на Британската общност в Ню Делхи. Наследството на Commonwealth, което продължава и до днес и е свидетелство за успеха на плана на Маунтбатън! 

Колонизираните индиици, след като са се сражавали директно и са дали живота си за короната, са понесли и финансовото бреме на двете световни войни. Техните бъдещи поколения все още ще бъдат необходими като човешки ресурс за борба с комунистическата суперсила - Съветския съюз. Скоро Пакистан стана пряк военен партньор на световните сили, подкрепяйки муджахидините в Афганистан. Едновременно с това продължаващата военна вражда между Индия и Пакистан държи Индия извън равновесие в продължение на десетилетия в сектора на развитието. Но тази ситуация тласка и Пакистан към незавидното икономическо състояние, в което се намира днес.

Могат ли някога Индия и Пакистан да решат проблемите си? Вероятно не! Защото този проблем е залегнал в акт на британския парламент – Законът за независимостта на Индия, 1947 г., Лондон. Той е извън ориентирите и разбирането на политическите структури на двете страни. Освен това продължаващият антагонизъм помага за настоящите геополитически цели на запада, воден от Британия. Divide et impera - разделяй и владей! 

Иван Спирдонов