ДЪРЖАВЕН ОРГАН

https://svobodnoslovo.eu/komentar/darzhaven-organ/109688 SvobodnoSlovo.eu
ДЪРЖАВЕН ОРГАН

Все повече се замислям за качеството на разговора около мен. Вече не “около нас”.

И на тези мисли ме наведе прочутият наш писател Георги Господинов. Той каза преди време, че разговорът между българите е счупен.

Аз пък обвиних него и “Панорама” за строшаването и едностранността на разговора. Заради избраните монолози там. Но не бях докрай прав.

Качеството на живот е свързано с качеството на разговора. Разбрах го на 16 години, по времето на социализма. Работех в млекозавод “Сердика”, в цеха за масло. И срещнах “етнически” предопределените за чистачи “омеги”, за които бях чел у Олдъс Хъксли. Тези хора си разменяха думи, предложения и псувни, които бяха ужасяващи за едно дете.
Да не прекалявам - разговорът на омегите беше повече озадачаващ, не толкова ужасяващ. Примерно тогава се чудех - как и какво може да накара човек дагодухаподвода. В началото имах дислексия за този разговор.
Други подслушани разговори  от този период да ви разказвам ли? Бяха чудесни литературни примери, защото, забележете - нямаха претенцията да ме управляват.

После се влюбих във вулгарността на амерканските поети и разбрах, че вулгарността няма нищо общо с качеството на разговора. И станах свидетел и регистратор на падането на разговора. Нашият разговор.

Падането има дъно. Условно дъно. И това дъно не се определя от “Панорама”, а от държвания орган.
Когато държавният орган достига дъното на коментарите във Фейсбук, това е дъно. Или начало на дъно. Ако това е политика или политически разговор - нека поне се води в “Панорама”. Трябва да има ниво, а безспорно “Панорама” придава ниво.

В държавния орган отдавна се случват мръсотии. И думите следват мръсотиите. И претенциите за чистота и морал са именно винаги там, където са мръсотиите.
Това също е част от счупения разговор - претенциите за морал жестоко се кефят на всякакви мръсотии, стига да ги казва наш човек. Претенциите за морал трият руски песни от ютуб и смятат, че проблемът е решен. А то проблемът е именно в триенето (то не създава морал), не е в руските песни. Проблемът с морала не е в биографиите, а в тяхното заличаване.
Но какво говоря - говоря глупости, ние живеем в култура на заличаването.

На фона на счупения държавен орган, (счупен с уста) имам само едно притеснение. Доколкото познавам българската и източната история - това, което се случва в държвания орган е симптом на едно стадиране. Ето такова стадиране:
разговор, 
спор, 
обиди, 
псувни, 
политическа разправа, 
физическа разправа, 
война, 
смърт, 
национална катастрофа.

Ние сме между трети и четвърти стадий. Вместо да лекуваме този вербален тумор на държавния орган - ние, кибиците го поощряваме. Такива сме, вижте коментарите под тая статия във Фейсбук.
И в основата на тоя проблем не са омегите, тези велики омеги от млекозавода. В основата на този проблем е усещането за стоеж на “правилната страна на историята”.  Не са омегите, а интелектуалците и издателите с папионки. 

Това създава чудовища, а аз жаля за изгубения разговор. Вече е късно да се жали.
Вече е късно дори да се псува и да се обижда.
Гответе се за война и смърт. 
Когато държавният орган не работи, или неговата продукция е само един омега-прост разговор - какво следва?
Следват война и смърт. Ние винаги така сме продължавали разговора, за който лицемерно се жалеше Георги Господинов.
Винаги.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.