Дървената мафия е уникално нашенско изобретение
В „Лозенец“ по чудо е оцелял вековният дъб на Пенчо Славейков
Българинът диша все по-трудно. Докторите обясняват мъката с мръсния въздух. Автомобилният трафик и въглищните централи били главният проблем. Всъщност причината е масовата сеч из родината, която ни оставя без кислород. Едно средностатистическо дърво отделя около 1000 литра кислород всяка година. Количество, което поемат дробовете на десетина човека за същия период. Брадвите са враг номер едно на този природен процес.
Първият палач на българската гора не е доморасъл дървосекач, а лустросан европеец.
Мориц фон Хирш, известен като Барон Хирш, е с еврейска и банкерска закваска. Роден през 1831 г. в Мюнхен, много рано влиза в приказния свят на парите. Учи тънкостите на занаята във финансовата къща „Bischoffsheim & Goldschmidt“. По-късно прибира крупното наследство на баща си.
Баронът започва спекулации със захар и мед, но повече му се услаждат железопътните концесии. Ориентира се към Ориента, където лесно се въртят далаверите. „Chemins de fer Orientaux“ или „Източните железници“ е големият му удар. Мащабен проект от 2500 километра за свързване на Виена с Истанбул.
Трасето от Белово към сегашната турска граница започва през 1870 г. Хирш правилно е надушил шмекерията. Хиляди българи блъскат безплатна ангария. Освен това му светва за траверсите също да не плати пукнат грош. „Я какви гори наоколо!“, оглежда се иноземецът и нарежда бригада дървосекачи да наточи брадвите. Вековни буки падат и лягат под релсите.
През 1873 г. линията тържествено е открита с речи, хора и песента „Зелен листец, буково дърво...“
Вторият враг на българската гора също е чедо на Европата, както я наричат нашите предци. Княз Фердинанд Сакскобургготски обичал да поглъща чистия въздух на Калофер. Тамошният кмет бил пословичен егоист. Добри Ганчев, дворцовият учител по български, хроникира престъплението:
„Чул бе, че на княза му се била много харесала местността Купен, дива, непроходима гора, свърталище на всякакъв дивеч: мечки, вълци, лисици, зайци и др. Събира общинския съвет и го уговаря да вземат решение да се подари на княза, за негова лична собственост.“
„Защо подарявате хубавата си гора? - попитал го бай Добри. - Обясни ми под секрет, че с тоз дар гледали да замамят княза да си направи дворец край Калофер, да дохожда, да прекарва по някой други месец между тях, от което щяло да се ползува западналото им село. Това бил мотивът на общинарите. А в действителност скрития - кметът искал да угоди с нещо на двореца. И не бе крива таз сметка. След година-две аз видях кмета преселен в София с домочадието си, дадена му беше държавна служба.“
Фердинанд назначил пъдари да вардят неговия имот. Застреляли дори едни овчар, който престъпил в имението. Калоферци почнали да негодуват. Монархът решил проблема със замаха на гения - изсякъл Купена до дънер!
Симеон Сакскобургготски се е метнал на дядо си. Като се върна от изгнание, реституира 16 500 декара Рилска гора. Съдът оспори правото на наследство. Докато вървеше юридическата сага, царят подложи на жестока сеч землището. Дървесината продаде в странство и напомпа банковите си сметки.
Благородниците мразят дърветата, защото се извисяват над височайшия им ръст. Комунистите имат друга причина да ненавиждат гората. По време на антифашистката съпротива тя наистина ги закриля, но с опадалата шума. Народът пренебрежително ги наричал „шумкари“. Понеже есенният листопад се повтаря всяка година, активните борци унищожават всяко залесяване.
Най-известният комунист дървосекач е Петър Междуречки. Като кмет на София между 1978 и 1986 г. той положи титанични усилия да обезлеси градския пейзаж. Баща ми Георги Тахов е свидетел на първото от неговите грозни издевателства:
„През 1978 г. бях литературен критик във вестник „Пулс“. Един ден Олга Маркова отвори с трясък вратата и извика: „Отрязаха кестените по „Скобелев“ и „Патриарха!“. Олга е изкуствовед, специализирала е в Париж. Беше „цапната в устата“, казваше нещата без задръжки - едно към едно. Кипеше от гняв за живописната алея с кестени и пейки. Човек да поседне и вдъхне аромата на зеленината. Команда на Междуречки ги ликвидира през нощта.“
Следващите злодеяния на кмета пак бяха извършени през нощта. Точно както някога по тъмна доба шпицкоманди прибирали „безследно изчезналите“, за да ги умъртвят с примка на шията. Никой да не види и чуе!
Петър Междуречки остана в историята като легендарния Дървосечки.
Сегашният кмет Васил Терзиев също е с ярко червено потекло. Дядо му, на когото е кръстен, се е крил в шумата. Бащата и майката са кадри на Държавна сигурност. На 5 септември 2024 г. Кристиян Шкварек информира столичани:
„Днес, в този момент, отсичат 70-годишните липи по „Опълченска“. Васил Терзиев и Спаси София-ДБ/ПП упорито са решили да вървят в същата посока като „Дървосечки“, по незнайни за мен причини.“
Липата заедно с другите широколистни дървета произвежда повече кислород от иглолистните. Кестенът, символът на София, е животворен дар на природата.
На територията на родината са пуснали пипала всички световни мафии. Уникално нашенско изобретение е само Дървената мафия. С пирамидална структура, на върха дърпат конците неколцина тартори. Под тях са регионалните координатори. Най-долу са ония, които въртят брадвите. Няма статистика колко гора е паднала под ръцете им.
Строителната мафия е побратим на Дървената. Там, където представител на флората пречи, получава смъртна присъда. В квартал „Витоша“ имаше градинка, наречена „Двата бора“. Вече няма градинка, а борът е само един. На другия му пуснаха верижния трион, защото засенчвал построения блок.
От дълбока древност дъбът е свещен. Траките вярвали, че обладава божествена сила и извършвали ритуали. Затова сакралното дърво остро боде очите на комунистите атеисти. При всяка възможност му теглят балтията. В „Лозенец“ по чудо е оцелял вековният дъб на Пенчо Славейков. Под величествената корона от клони поетът събирал вдъхновение.
„И на него ще му дойде времето, Стефче“, увери жена си един приятел. „Където се е секло, пак ще се сече!“, аргументира се той.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
