От Техеран до Пекин: скритата цел на кризата в Персийския залив
Ормузкият проток, Баб ел-Мандеб и Суецкият канал - това не са там някакви си точки на картата, а артериите, през които преминава огромна част от световния петрол, втечнен газ и търговски стоки.
И точно там днес гори.
Иран заплашва Ормуз…. Хусите настъпват към Баб ел-Мандеб… Саудитска Арабия е под натиск. Цените на петрола скачат. Корабите търсят обходни маршрути.
И на пръв поглед изглежда, че Америка губи от този хаос.
Но дали е така?
Когато САЩ и техните съюзници удариха Иран, официалното обяснение беше ядрена програма, ракетите и сигурността…
Но войните не се измерват само с това какво казва Вашингтон, а
с това какво се случва след ударите.
А след тях се случи нещо много по-голямо от поредната военна ескалация в Близкия изток. Разклати се енергийната артерия на Китай.
Защо?
Защото Китай не е просто партньор на Иран, а един от най-големите купувачи на ирански петрол и от години използва Иран като важен елемент от своята енергийна и геополитическа стратегия.
Пекин купува…. Техеран продава.
А американските санкции се опитват да прекъснат точно тази връзка.
И тук започва голямата игра.
Защото Китай е най-големият вносител на петрол в света и огромна част от тази енергия идва от Персийския залив.
Петролът тръгва по море… Минава през Ормуз.
След това част от товарите продължават през Индийския океан и Баб ел-Мандеб, Червено море и Суец, в зависимост от маршрута.
Това е системата.
И ако започнеш да разклащаш отделните звена, не е необходимо да блокираш Китай директно.
Достатъчно е да направиш неговата енергия по-скъпа, по-несигурна и по-трудна за доставяне.
И точно това наблюдаваме.
А после идват хусите.
Тук се появява привидният парадокс, защото те са близки до Иран,
а Китай подкрепя Иран.
Следователно - защо хусите ще вредят на Китай?
Тяхната основна цел е американското и израелското влияние, както и техните регионални противници.
Но има нещо, което хусите не могат да контролират… когато атакуваш корабоплаването в Баб ел-Мандеб, ти нарушаваш маршрута, по който се движат стоките и енергията към Азия.
Така един удар, предназначен за Вашингтон или Рияд, може да има последици и за Пекин.
И Китай прекрасно разбира това.
Хусите могат да бъдат полезни на Иран, защото разтягат американските сили и създават втори фронт, но могат да станат опасни за Китай, ако блокирането на морските маршрути стане прекалено сериозно.
И … затова през цялата криза Китай беше много предпазлив.
Пекин подкрепя Иран дипломатически и икономически, но не се хвърли във войната. Китайците си знаят, че сривът на търговията през Ормуз би ударил първо тях.
Има още един важен детайл.
Много хора приемат, че Китай и Иран са съюзници като Русия и Беларус.
Но … не са.
Това е партньорство по интерес. Ако утре Иран започне да създава проблеми, които застрашават китайската икономика, Пекин няма да жертва своя растеж заради Техеран.
Китайската политика … винаги е била подчинена на икономиката.
Но има още нещо.
Защо САЩ не бързат да решат проблема с хусите?
Вашингтон не избира пълномащабна военна кампания срещу хусите.
Преди дни саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман два пъти е поискал от Доналд Тръмп директни американски удари срещу хусите. А отговорът е бил “не”. Вашингтон е предложил разузнавателна помощ, но е отказал да се намеси пряко.
Защо?
Нима САЩ нямат достатъчно самолети, ракети и кораби?
Нима не могат за дни да нанесат тежки удари по позициите на хусите?
Разбира се, че могат.
Но геополитиката не е въпрос само на възможности. Тя е въпрос и на интереси.
Днес най-зависимата държава от тези морски маршрути не е Америка, … това е Китай.
Повече от половината китайски петрол идва от Персийския залив. Огромна част от китайската икономика зависи от кораби, които трябва да преминат през Ормуз, Баб ел-Мандеб, Суец и Малакския пролив.
Или … това е ахилесовата пета на Пекин.
Китай построи фабриката на света, но фабриката има нужда от енергия…. Много енергия, а тя идва по море.
И когато някой разклати тези маршрути, първият, който усеща удара, не е Вашингтон, а Пекин.
Защото всеки ден нестабилност в Ормуз и Баб ел-Мандеб увеличава разходите на Китай, натоварва европейската икономика и кара азиатските съюзници на Америка да разчитат още повече на американската военноморска защита.
Междувременно хусите вече напредват по крайбрежието на Червено море, превземат стратегически позиции и поставят под въпрос сигурността на един от най-важните морски коридори на планетата.
Ако Ормуз бъде ограничен от Иран, а Баб ел-Мандеб остане под натиск от хусите, светът ще се изправи пред най-сериозното предизвикателство за морската търговия от десетилетия.
И тогава въпросът вече няма да бъде кой е започнал кризата, а
кой е подготвен да живее с нея.
Китай инвестира милиарди във възобновяема енергия, електромобили и батерии именно защото знае колко опасна е зависимостта му от петролните маршрути.
Но тази трансформация изисква десетилетия, а историята обаче не чака.
Днес Пекин може би разбира, че най-голямата заплаха за неговата икономика не е американският флот в Тихия океан, а тесните морски проливи, през които преминава енергията за китайските заводи.
И ако това е вярно, тогава битката на XXI век може да не се реши в Тайван, а в Ормуз и Баб ел-Мандеб.
И ако нестабилността в Ормуз и Баб ел-Мандеб вреди повече на Китай, отколкото на Америка, има ли Вашингтон реален стимул да прекрати кризата възможно най-бързо?
И така … има достатъчно основания да се смята, че американските стратези отлично разбират кой плаща най-голямата сметка сега.
Защото … днес Съединените щати вече не са държавата от 70-те години, която трепереше при всяка петролна криза. Америка е сред най-големите производители на нефт и газ в света.
Да, по-високите цени създават проблеми, но американската икономика е много по-малко зависима от Ормуз, отколкото китайската.
Днес най-големият потърпевш от проблемите в Ормуз и Баб ел-Мандеб не са САЩ, а Азия. Китай, Япония, Южна Корея и Индия - те зависят много повече от близкоизточния петрол, отколкото Америка.
САЩ вече са енергиен гигант със собствен добив на нефт и газ, докато Китай остава зависим от морските маршрути.
И … целият свят говори за войната в Близкия изток, но истинската история може би е друга.
Това вече … не е просто конфликт между Иран и САЩ, а наблюдаваме поредния етап от голямото икономическо и геополитическо противопоставяне между Америка и Китай.
И ако това е така, тогава Ормуз не е просто проток… той е едно от бойните полета на XXI век.
—————
Росица Калинова
Тото
33 minutes before
Браво, най накрая някой от всичките малоумни български ,,анализатори: да го напише Браво Росица Също така и борбата за изкуствен интелект между Китай и Америка ,за който трябва страшно много енергия Гешева от овча купел четеш ли ??????
Коментирай