De Profundis

Извинете, дами и господа народни представители, които един през друг се извинявате от парламентарната трибуна за полицейското насилие, но извинение се дължи в случай, например, че настъпите без да искате някого в трамвая. И обикновено не чакате една година, за да го поднесете.

А кадрите, на които цяла България стана свидетел още миналото лято, никак не говореха за подобна невинна случка. Ето защо думите на съпричастни и отговорни за това лица не звучат отговорно и смислено. 

Ама че „случка“, за която съжалявал министърът на вътрешните работи в тогавашното правителство! „Съжалявам за случката“ – изтърси буквално Младен Маринов (да беше казал поне – за случилото се), сякаш „случката“ се е случила най-случайно. Въпреки вътрешното министерство начело със самия него като министър, въпреки родните институции, които броят себе си за демократични, въпреки присъствието ни на картата на ЕС.

Изтъквайки също, че разпоредил проверка, имало и наказани. Същински Пилат Понтийски! Само че петната, кървавите петна не се измиват. От препълнено сърце – е писано – говорят устата. А плитки, с ограничена вместимост сърдечни съдове, как да почувстват и изразят не безлъжно извинение, не формално съжаление, а дълбоко (de profundis) разкаяние с молба за прошка за огромната трудно изкупима вина.

И плитко скроеното внушение, че няколко полицейски служители си били изтървали неврите и превишили правата си, вместо да се разследва откъде точно е подаден нервният импулс и как така едновременно, като по команда, заедно са ги изтървали, всички други техни колеги, които не си ги бяха изттървали, наблюдаваха „случката“, без да се намесят, всичко това свидетелства за тъкмо обратното. За идеен и работен сценарий. 

От ГЕРБ съзряха конспирация и в обстоятелството, че въпросните снимки от протестите се вадят тъкмо сега, вместо да ни отговорят защо досега са отлежавали някъде и „случката“ е покрита с бездействие и мълчание. Най-вероятно достъпът на ГЕРБ до председателско и заместник-председателско място в комисии, касаещи вътрешния ред и човешките права, би обрекъл на провал по-нататъшното разобличаване на тези потресаващи изстъпления. И вместо техните автори да стигнат до съдебната зала, с обвинение се сдобиват жертвите на полицейския произвол. Открай време у нас болен здрав носи, а потърпевшият описа пешкира.

Дано някой научи родните полицаи на учтивост при контакт със своите съграждани, ако никой не ги е научил в първите им седем години. А някой ден може би вместо с палки, ще ни респектират с усмивки. Неслучайно във Филипините, например, униформените се радват на безплатна стоматологична грижа и напълно безплатни протези. 

А дотогава на всички пострадали у нас им остава поетичния „копнеж по Филипините и едрите звезди на Фамагуста“.

Галина Паскалева