Разбира се, че изключителната необходимост от дегерберизация не означава преследване и репресии на всеки член на ГЕРБ! Камо ли пък на симпатизантите на тази Партия на Властта, обезпечаваща Властта на Партията.
Дегерберизация означава прочистване на българската политика от некомпетентността, корупцията, арогантността, грубия език, ниската обща култура, порочните обвързаности и проолигархичния патронаж в управлението, насаждани повече от десетилетие от един човек с огромно его и лоша образованост, дефицит от демократични ценности и екстремен нарцисизъм.
Има обаче едно Но.
И то е, че режимът на ББ бе първият случай след 10 ноември, когато Властта се сдоби със свой социален гръбнак - това е голяма част от администрацията, множеството хора, работещи в централните и местните институции и назначени там с протекциите на ГЕРБ, изключително силно мотивирани да работят за ГЕРБ и да гласуват за ГЕРБ. Тях ги свързва материалната изгода, за тях ГЕРБ е хлябът и благото. Те са челният отряд войници на ГЕРБ.
И ако монополът на ГЕРБ върху администрацията на всички нива не бъде разрушен, то нито държавата ще функционира нормално, нито дегерберизацията ще бъде възможна.
Разрушаването на монопола на ГЕРБ върху администрацията изискваше по-дълготрайно правителство, но новият парламент благодарение най-вече на ИТН профука тази възможност.
Служебното правителство е доста по-краткотрайно. Времето за необратима дегерберизация няма да му стигне. Но то трябва поне да опита. Като намери демократичния баланс между острата необходимост да се прочисти принципно дминистрацията особено на по-високите етажи на властта от тежкото наследство на ГЕРБ, и избягването на създаване на впечатление, че си правят масови чистки по принцип...
Николай Слатински
