Днес е Бабинден и искам да споделя една случка, която пази в себе си цялата магия на детството

Днес е Бабинден и искам да споделя една случка, която пази в себе си цялата магия на детството.

Когато бяхме малки, ние живеехме в Мозамбик. Помня 9 юли, моят рожден ден, и един момент, който никога няма да избледнее в главата ми. Случката се разиграва в хотел „Полана“ в Мапуто. Майка, облечена в жълт бански, слабичка и толкова елегантна, застава на ръба на един трамплин … над голям басейн. Дъската леко се поклаща, майка никога не беше скачала, но когато тя ни попита: „Какъв подарък искаш за рождения си ден, Нени?“ - ние с брат ми веднага казахме: „Искаме да скочиш.“ И бяхме убедени, че тя никога няма да го направи, защото знаехме, колко много я е страх. Но въпреки всичко … тя каза „Да“… събра цялата си смелост, отиде до ръба на трамплина, изправи се, затвори очи, засили се и скочи. Не с главата надолу, но скочи. В този миг майка превърна страха в чудо и спомен, който винаги носим в сърцата си.

Минаха години. Майка вече беше баба на три внучета. И един ден на морето разказахме историята отново и я помолихме пак да скочи, бяхме аз, брат ми и трите ни деца. Тя се усмихна, но този път не посмя. Беше облечена със син бански с нежни зелени точки, слезе внимателно по стълбичките в басейна и каза: „Елате, милички.” Събра ни всички и там, във водата, ни разказа любимата си приказка - Малката кибритопродавачка - една от най-болезнените и велики истории, писани някога. Каза ни: „Дано винаги имате кибритчета, които да ви топлят, за да оцелявате … защото когато светът е жесток, спасението идва от любовта.“  И ние … потопени във водата … усетихме цялата тази сила на живота, смелостта да обичаш и нежността да пазиш, и останахме с вярата, че дори в най-трудните дни кибритчета винаги може да има. И че всеки от нас може да бъде кибритче, за някой друг.

Майка е израснала в дом за сираци в Брацигово и винаги носи в себе си чувствителност към самотата и загубата. Може би заради това приказката за “Малката кибритопродавачка” ѝ говори винаги толкова лично за топлината, която да носим и споделяме дори в жестоките дни.

Днес, когато самата аз съм майка и си мечтая … дай Боже … да стана и баба, усещам … разбирам как бабите са не просто семейно ядро, те пазят истории, духът на поколения, носят доброта и търпение … бабите са нашият първи дом, първата обич и безусловната опора. Бъдете благословени, всички мили баби! Чудни сте!

Мила мамо, ти си най-прекрасната майка и баба на света. И в очите на мен и брат ми винаги ще си останеш онази девойка с жълтия бански, която преодоля страха си, скочи от трамплина и ни подари радост и смелост. Завинаги! Обичаме те!

Неделя Щонова