ДОБРОТО СЪРЦЕ СТАНА НАЙ-РЯДКОТО НЕЩО В ДОБРАТА ЕВРОПА!

Живеем във времена, в които всички говорят за доброта, но все по-малко хора я носят в сърцата си.

Осиновяваме кучета, спасяваме котки, събираме помощи за Африка, Азия, Украйна. Изпращат се милиони, организират се кампании, говори се за милосърдие, човечност и състрадание.И всичко това е хубаво!

Но защо, когато човекът до нас има нужда от една малка помощ, толкова често му обръщаме гръб?

Защо не можем да направим едно добро, без да очакваме нещо в замяна? Защо всичко трябва да се заплаща? А дори когато ни платят, пак сме недоволни. Все ни е малко. Все някой ни е длъжен.

Къде изчезнаха хората, които помагаха просто защото имаха сърце?

А вчера гледахме и поредния политически театър. Дебата между Йотова и Гюров.

Двама души, които се надпреварваха да ни убеждават колко са загрижени за народа, колко са честни, колко са достойни. Усмивки, преструвки, заучени фрази и обещания. За мен и двамата звучаха неискрено. И двамата се опитваха да изглеждат по-чисти, отколкото са. И двамата говореха за морал, но аз не видях онова, което търся в един човек — истинско, добро сърце!

Колко лесно е да говориш за доброта пред камерите и колко трудно е да бъдеш добър, когато камерите ги няма!

И в неделя пак ще отидете пред урните. Ще спорите кой от двамата ще оправи България. Кой ще ни спаси, кой ще ни обедини, кой ще ни даде бъдеще.

А аз ще ви кажа нещо.

НИКОЙ НЯМА ДА ОПРАВИ БЪЛГАРИЯ, ДОКАТО НИЕ САМИТЕ НЕ СТАНЕМ ПО-ДОБРИ ХОРА!

Нито България ще стане добра, нито Америка, нито Европа. Защото държавите не са само президенти, министри и правителства. Държавите сме ние! Хората, които живеят в тях.

И каква Европа сме изградили?

Имаме всичко, но все по-малко човечност. Говорим за човешки права, за толерантност, за милосърдие, а понякога не знаем дори дали съседът ни има какво да яде.

Правим се на загрижени за целия свят, а не можем да подадем ръка на човека до нас.

Научихме се да демонстрираме доброта, но забравихме как да бъдем добри!

Забравихме Бога. Забравихме ближния. Забравихме, че човек не е роден само да взема, да печели, да трупа и да иска още.

И не, не вярвам, че един народ може да бъде спасен само с нов президент, нови закони или ново правителство.

Един народ оцелява, когато хората му имат вяра, съвест и доброта един към друг. Когато не се изоставят в трудни моменти. Когато чуждата болка не им е безразлична.

Може да имаш милиони, къщи, коли, дипломи и власт. Може да обиколиш целия свят. Но ако нямаш добро сърце, какво всъщност притежаваш?

НАЙ-ГОЛЯМАТА БЕДНОСТ ДНЕС НЕ Е ЛИПСАТА НА ПАРИ. НАЙ-ГОЛЯМАТА БЕДНОСТ Е ЛИПСАТА НА ДОБРОТА!

И затова не ме впечатляват нито Йотова, нито Гюров, нито поредните политически спасители. Омръзна ми да слушам за честност от хора, на които не вярвам. Омръзна ми от красиви речи за морал в един свят, в който човечността става все по-рядка.

Защото проблемът не е само в политиците. Проблемът е и в нас самите.

Светът няма да стане по-добър, когато сменим поредния президент. Ще стане по-добър, когато престанем да бъдем толкова студени, алчни и безразлични един към друг.

И помнете едно!

Доброто, което правиш само срещу заплащане, може да бъде услуга. Но добротата, която идва от сърцето, няма цена!

А човек без добро сърце, колкото и високо да се издигне, си остава беден човек.

Д-р Йовка Христова Джабарска