ДОСТОЕН! ДОСТОЕН! ДОСТОЕН!

ДОСТОЕН! ДОСТОЕН! ДОСТОЕН!

Народът ни е мъдър! Народът ни знае, че човек предполага, но Бог – разполага!

Аз съм вярваща! Но не съвсем според църковните канони…

Вярвам в Единоначалието. Вярвам в Доброто. Вярвам в красотата и силата на Любовта – в онази Божествена, Всеопрощаваща, Всемогъща Любов…

Вярвам в силата на мисълта, словото и молитвата…

Вярвам в предначертанието, но и в Свободната воля…

Не, нямам страх от Бога – имам срам. Срамувам се от грешките си – по-малки, големи и по-големи… И се моля, ако заслужавам, да ми бъде простено.

Дълбоко и силно вярвам!

Не влизам често в църквата. Но когато ми е тежко, невъзможно тежко и тъжно – отивам. Да се помоля… Да поплача… Да потърся подкрепа… Да благодаря!

Не се опитвам да се сърдя, съдя или обвинявам. Не се опитвам да оспорвам Божията промисъл, само защото не я разбирам или не ме удовлетворява.

Приемам я! И търся вината, защото вярвам в Божията справедливост… Търся я най-напред у себе си! У нас – неговите създания – често разглезени, горделиви и неблагодарни..

Често съм нарушавала и нарушавам Божиите заповеди. Защото съм само човек…

Защо разкривам всичко това? Защото ненавиждам лъжата и лицемерието, особено, ако е в собствена изгода…

И защото искам на висок глас да кажа – ЧЕСТИТО БЪЛГАРИ!

Само преди ден нашите Свещенослужещи, направиха своя свободен избор, като посочиха за Патриарх на Българската Православна Църква, най-достойния между достойните…

Давайки гласа и доверието си на Митрополит Даниил, върнаха надеждата и вярата в Бога на унижения ни и изстрадал народ.

Надежда!!!

Колкото и да се старая да приема смирението, колкото и да ми е трудно да се въздържам и подминавам зловонието, което ни обгръща, ще го направя – няма в този светъл ден, да споменавам с лошо или съдя злословниците. Няма да ги наричам чуждопоклонници, нито фарисеи, нито неверници или слуги на Сатаната… И предатели на Светата православна вяра, няма да ги наричам… Те са това, което са… Сам Бог посочва Юда! Изпитва и тях…

За радост, пак сам Бог, пощади България и върна вярата на мнозина, като се намеси в избора на нашия Патриарх - Даниил...

Ще бъде трудно. Понякога ще ни се струва невъзможно… Но веднъж поел Кръста, Той ще го носи с достойнство!

Докрай!

Защото Бог ще бъде негов водач…

Аз не съм църковен човек.

Не познавам Канона...

Но в едно съм сигурна – Той е Божият избраник!

И нека никога не забравя думите на един от мъчениците на БПЦ - Митрополит Климент Търновски – „Има православие у нас – има български народ, няма православие – няма български народ!“, и да знае, че като Божий наместник и народен пастир, някои ще го клеветят, други – завиждат и отричат, но мнозина ще го следват с вяра и упование…

„Многая лета на Патриарх Даниил – Бялата лястовица на Българската Православна Църква…

Нешка Робева