Две добри и една лоша новина за българите

Ако сте гласувал(а) за „Обединени патриоти“ и сте се надявал(а) те да влязат в управлението, за да изгонят всички имигранти, да свалят санкциите срещу Русия, да ограничат правата на циганите и да нападат Европейския съюз, както го прави Орбан, то Вие сте един/една излъган(а) избирател(ка). Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов сложиха подписите си под документа „Приоритети за управление (2017-2021)“, който ще послужи за основа на програмата на третото правителство на Бойко Борисов – коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

Документът идва с две добри и една лоша новина. Първата добра новина е, че България скоро ще има правителство и ще е ясно кой носи отговорността за управлението. Защото поведението на президента и на служебното правителство пораждат такъв въпрос. Втората добра новина е, че България продължава в правилната посока – ще бъде лоялен член на ЕС и НАТО, който няма да залита към популистки импровизации. Било то по темата за мигрантите, Русия или данъците.

Лошата новина е, че България ще продължава да буксува, бягайки от необходимите реформи в правосъдието, регулаторната политика, образованието и редица други сфери. Няма мерки за ограничаване на мафиотското влияние в институциите. Това пък ще създава напрежение, ще пречи за постигането на по-значим икономически растеж и ще направи невъзможно догонването на другите страни от ЕС.

„Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия“. Това е единственото изречение от документа, на което от далече му личи, че е принос на патриотите. Защото приоритетите приличат на всички предишни подобни документи на ГЕРБ. Няма никакви изненади – нито приятни, нито неприятни. А желанието на патриотите да управляват вероятно е било толкова силно, че са се отказали от огромна част от нещата, за които говореха преди изборите.

Патриотичните "панделки"

На няколко места приоритетите са закичени с патриотични „панделки“ - толкова общи и пожелателни, че единствената им роля е да бъдат „панделки“. Като например, че „родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух“. Принос на патриотите е увеличението на минималните пенсии на 200 лева още от 1 октомври и ангажиментът за Закон за доброволчество, който да регулира ролята на доброволците при преодоляването на последствията от бедствия, аварии и опазване на обществения ред – вероятно това е останало от желанието за възстановяване на казармата.

Почеркът на Симеонов, Сидеров и Каракачанов личи и в няколко допълнения – програмата за саниране се разширява, включвайки вече и "тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради“. А пък „недопускането и връщането на незаконно пребиваващи чужденци“ е първа точка в главата „Обществен ред и сигурност“.

Твърдо с ЕС и НАТО

България продължава неотклонно по „пътя на евроатлантическата интеграция", пише в документа. Цялата тема с мигрантите е поставена в контекста на общите решения на ЕС, подкрепа за единството на Съюза и задълбочаване на интеграцията. Изчезнали са приятелските намигвания към евроскептици като Льо Пен, Орбан или... Путин. Под тези ангажименти стои и подписът на Сидеров, който само преди година беше тръгнал да вади България от Европейския съюз и да я води към Москва. Изчезнало е и желанието на патриотите да ограничат избирателните права на българите в чужбина - „да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница".

Следващото правителство препотвърждава неизпълнените все още цели за влизане в еврозоната и Шенген. Запазва валутния борд, запазва ниските данъци. Поема ангажимент да увеличи до 2% от БВП разходите за отбрана – ангажимент на НАТО от срещата в Уелс, който все по-често ни го напомня и новият американски президент Доналд Тръмп.

Всичко в приоритетите на правителството показва, че България продължава по същия път. Стабилна посока и липса на смелост за реформи. Нито една заявка за коренно преустройство на някоя сфера – нито съдебната система, нито службите за сигурност, нито здравеопазването, нито образованието. И нито една наистина смела цел – било то в икономиката, околната среда или културата. Наистина жалко!