Няма да миряса Николай Василев, няма да миряса човекът, докато не стане депутат от партията на Слави и докато в едно бъдещо правителство с участието на ИТН не заеме висок пост.
Затова се яви при Цветанка Ризова, подмаза се на господин Трифонов много силно, спомена го поне няколко пъти, дори нарече „програма“ това, което шоумен номер едно подхвърли небрежно като цел на неговото управление. Спомняте си – имаше таблети, приватизация на ББР, космонавти македонци и други подобни.
Това с подмазването – добре.
Това, че тонът на оттегления кандидат-премиер е бодряшки, забързан и по западняшки делови, също го разбирам.
Разбирам и това, че описа хората от проектокабинета си като най-ценното и положително нещо, което е щяло да сполети България.
Прозрачни са и усилията му да представи партията на Слави като по-дясна от всички десни, но се питам защо така безочливо излъга, че не е разочарован от оттеглянето му като премиер? Има ли нормален човек по света, па бил той и съвременен български политик, който да не се разочарова, да не се ядоса и разстрои, ако го предложат за премиер, а после го скрият? Няма, разбира се.
Играта „Тука има, тука нема“ не е най-приятна, когато става въпрос за власт и постове. Но „нашите хора“ все рецитират като папагали, че в политиката лични разочарования няма, че там важни са целта и общото благо. Хайде бе! Не на нас тия!
Другата „важна работа“, която свърши Николай Василев, е да представи служебните министри Кирил Петков и Асен Василев едва ли не като баш левичари, които искат да харчат безразборно и безкрайно пари от бюджета и нехаят за бъдещето.
С това Оттегленият все едно казва: „Тези двамата, ако направят партия, тя ще е левичарска и никой десен човек да не си помисля да гласува за такава партия.“
С един куршум – няколко заека.
А заекът е той – оттегленото юпи, което подскача по телевизора и се надява да го видят и от Брюксел, и от Козяк, и от Враня, и от Банкя, да го види и самият господин Слави Трифонов и отново да го калеса за големец. Очевидно е, че пак навлизаме в сезона на политическите булки.
Николай Милчев
